Постинг
24.09.2021 18:09 -
Часовете на тъгата
Часовете на тъгата –
когато тръгналата дума спира преди точката
и мястото й се запълва с тишина.
И между залеза и мрака –
в двусмисления здрач, някой пали лампа,
а ние сантиментално вярваме,
че е отломка от минали луни.
Часовете на тъгата –
вече мушнати в левия ти джоб
(там преди се топлеше хладната ми от дъжда ръка).
А как се спъвахме безгрижно,
и в кости от треви, и в корпуси от листопади –
в онези дълги като сто години елегични часове.
Тогава
дори не подозирахме,
че тъгата е безсмъртна.
Няма коментари