Колеги,имаме спор/отново/ с  моята дружка  Веселина/ vesever/ 
            Кой е Тойфел/ Луцифер, и какво общо има той със знака  на ..
            хеви метъл рока / два  рога напред...
            С голям интерес очаквам  вашите мнения...
            знам, че има  доста хеви металисти /ки тук....

            а ,заглавието е  закачка, ноо....знае ли човек...


6. vesever - Ама това е знакът на хеви метъл, к...
07.01 11:49 Ама това е знакът на хеви метъл, какъв дявол :))

Знакът mano cornuta e на повече от 2 000 години и е свързан с вещерските култове и сатанизма. Между другото мано корнута най-много се използва, без реалното разбиране, от хората най-много именно в рок музиката, където наред със сатанинските има и най-различни групи, които не са сатанисти, но са обикновенни атеисти и правят този знак със съзнанието, че това е "знакът на рок музиката".

все пак ,този Луцифер ..добър ли е ,или лош ?!
това е в основата на нашата дилема тук..
нали,вес ?

Поздрав! Хей ви метал...
Прочетох нещо интересно по темата. Ще го постна в отделен коментар...

Раждането на окултизма

Годината е 1969. Три години след това е публичното откриване на първата сатанинска „църква” в Сан Франциско, което оповестява „ерата на молитвите към дявола” и дръзкото навлизане на култа към Сатана в музиката. В рока това начало се поставя от английската група Black Sabbath (Черна събота).

Името съдържа точно това, което обещава: ново по вид сценично шоу, в което твърдата музика е илюстрирана с черна литургия, дяволски заклинания и поклонение пред дявола. Групата се развива като олицетворение на „окултния рок” — прототип на онзи особен бранш в музиката, при който на преден план в текстовете и сценичното поведение стоят ясни окултни елементи (магия, спиритизъм, сатанизъм и т. н.). Тази комбинация от хард рок, култ и сатанизъм се превръща в школа (стил). Black Sabbath става пионер за тези групи от младата генерация на хеви метъл сцената, които в последно време научиха своята публика да се кланя на дявола и страха.

Рок енциклопедията съобщава: Black Sabbath се закле през 1969 година в Бирмингам за тотален рок и се кръсти в един филм на ужасите с Борис Карлоф. Година по-късно квартетът стана хит група от двете страни на Атлантическия океан със своя аранжиран за 10 минути „Debilen-Trip „Paranoid”. Ози Озбърн (вокал), Тони Айоми (китара), Гийзър Бътлър (баскитара) и Бил Уърд (барабани) се впуснаха преди всичко в сценични ритуали и започнаха да се изявяват със своите брутални детски игри в работническите квартали на Бирмингам, докато станаха популярни като романтичните рок беззаконници. Успехът им сред малолетната публика нарасна за сметка на неуважението на критиците. С провлачен лавинен саунд и виещ соло вокал те пресъздаваха шокиращи обществото текстове от рода на: „…Вземи си един живот, ще бъде евтино, убий някого, никой няма да плаче. Свободата е твоя, изпълни само своето задължение — ние искаме само твоята душа” (Cornucopia).

Те въодушевиха младежта на Америка дотолкова, че групата си осигури постоянни турнета, както с това пълнеше джоба си.

Едва когато някои от музикантите бяха вече рухнали, групата прекрати трескавите си пътувания из Съединените щати. Озбърн обоснова това обаче така: „Америка е най-сатанинската страна на света. За долари янките правят всичко. Хората (със своята страст към опиати) са като истински кошмарни сънища. Учудвам се защо половината от тях не идват на концертите с ковчези”1 .

За първия албум на Black Sabbath рок музикантът експерт Тибор Кнайф коментира:

„Дебют албумът на Black Sabbath излезе в годината, когато Deep Purple издаде своя „In Rock”, и то пак в Англия. От него в хард рока навлезе един страничен момент, който поради вдъхновението от Хичкок може да се нарече „рок на ужасите”. Смисълът на насилието тук е представен облагороден, като преклонение пред зловещото, а заглавната композиция на албума е грундирана с камбанен звън и с онази злокобна умалена квинта, така наречения тритонус, която в по-старите руски композиции не пропуска да подчертае въздействието на потиснатост. Както в най-добрите филми на дракула, ужасът се постига в самата игра със сенките, текстът не назовава, а само загатва атмосферата на злокобие от предшестващата нощ. За близостта до черната магия свидетелстват и вътрешното оформление, и това на обложката на албума от 1970 година: тайнствен, обърнат надолу кръст. Обложката представлява една порутена къща, изсъхнал клонак и една бледа дъщеря на дракула, която стои някъде в небитието” 2.

Антон Лавей, първият „свещеник” на Сатаната, основал първата официална сатанинска църква в САЩ („First Church of Satan”), обяснява през септември 1968 година.: „Множеството последователи на злото изрича молитвата „Отче наш” обратно, прибавя към нея цинизми и стъпква христовия кръст с крака или го носи обърнат надолу.”

Ето част от заглавната композиция „Черната събота”:

„Какво е това?! То стои пред мен. Образ в черно, който ме сочи!

Обръщай се бързо и бягай
Открий избраните!

Черната фигура с очи от огън показва на хората своите желания.

Виждам пламъците как се издигат все високо и по-високо.

О, не, не, не, не! Моля те, Боже, помогни ми!!!”

В песента „NIB” Луцифер (Сатана) се домогва до душата на слушателя:

„Някои хора казват, че моята любов не може да бъде истинска. „Моля те, повярвай ми, любимецо мой, и аз ще ти покажа. О, обичай ме сега и ти няма да съжаляваш да прекъснеш живота, който живееше преди нашата среща… Моето име е Луцифер — моля, вземи моята ръка!”

Първата дългосвиреща плоча на Black Sabbath предизвиква от една страна вълна от възмущение, отхвърляне, но от друга — одобрение, и това става причина за истински бум в книгоразпространението. Литература за черната магия, култа към вещици и призоваването на духове изведнъж намира огромен пазар.3

Сама обложката на дългосвирещата плоча „Reflection” — Black Sabbath, се хвали:

„За първата си дългосвиреща плоча те призоваха Сатана, който, разбира се, действително дойде. Той им обеща успехи в цял свят при условие, че ще свирят всяка година на Великата събота. И двете страни държат на думата си и днес. Шест дългосвирещи плочи и завладяващи концерти пред феновете им от цял свят. Там те свиреха своя адски горещ рок, идеално поддържана висока температура на музиката точно като за празник на ада. За черните кървави Съботи.

„И ти, бедни глупако, който държиш тази плоча в ръцете си, знай, че си им продал душата си, защото тя ще бъде впримчена в този адски ритъм, в дяволската сила на тази музика. И това охапване на тарантула ще те накара да танцуваш без край, без почивка.”

За почитателите има и лепенки, които свободно и открито съобщават: „I’m possessed by „Black Sabbath” („Аз съм обладан от „Black Sabbath”)!

Висша степен на демоничност излъчва обложката на дългосвирещата плоча „Съботата, кървава събота”, на която е изобразен отвратителен сатанински ритуал. Тук е числото с тъмна слава 666 — числото на Антихрист (от Откровението 13:18), което за поклонниците му играе важна роля. Числото 666, което виждаме и върху някой фенклуб — фланелки с пиратските череп и кости, се приема като открито вероизповедание на сатанизъм.

Барабанистът на Black Sabbath Бил Уърд веднъж открито заяви, че „Сатана би могъл да бъде бог”4.

Неговият колега Ози твърди, че веднъж бил принуден да гледа 26 пъти (!) окултния филм „The Exorzist” — „Изгонване на зли духове”5. Той сам казва за себе си: „Не зная, дали не съм медиум на някоя отвъдна сила. Но искрено се надявам, че не е това, което мисля — да е на Сатана”6
Невероятно, но факт

След тези признания на музикантите не е учудващо, че в една от песните си те дават дума лично на Сатана: „Господ на този свят” („Lord of This World”)7.

„ Ти проучваш своя дух и не знаеш от къде да започнеш. Не можеш да намериш подходящия ключ за твоето сърце. Ти мислиш, че го знаеш, но никога не си сигурен. Душата ти е болна, но ти никога няма да намериш лекарство.

Този свят беше сътворен за теб от някого в небето, обаче ти избра лоши пътища вместо любовта. Където и да живееш, ти ме правиш Господ на този свят. Твоята душа, която аз ти взех, никога няма да липсва някому.

Господ на този свят — притежателят на всичко! Господ на този свят — той сега е твой изповедник.



Ти си мислиш, че не си виновен, и няма за какво да се страхуваш. Ти казваш, че не ме познаваш — та това не е ли ясно? Ти се обръщаш към мен — с цялата си светска алчност и надменност. Но ще се обърнеш ли пак към мен, когато умреш?”

Тази песен е от дългосвирещата плоча „Господарят на Реалността” — „Master of Reality” — 1971. На същата плоча с умението си да преобразяват Black Sabbath реализират и следното парче, което — невероятно, но факт — звучи съвсем християнски:



„After Forever” 7.



„Мислил ли си някога за твоята душа — може ли тя да бъде спасена? Или може би си мислиш, че просто ще останеш в гроба, когато умреш? Бог само мисъл в главата ти ли е, или той е част само от теб?



Христос само име ли е, което ти веднъж прочете в една книга, когато беше в училище?… Аз видях истината. Да, съзрях светлината и промених пътищата си. И в края на нашите дни ще бъда подготвен, докато ти си самотен и страхлив. Възможно е да се страхуваш от това, какво биха казали приятелите ти — ако знаеха, че вярваш в Бога?



Преди да критикуват, те трябваше да разберат, че Бог е единственият път към любовта… Мисля, истина е, че имаше хора като теб, които разпънаха Христос. Вярвам, тъжно е, че твоето мнение беше общоприетото. Ще бъдеш ли спокоен за себе си, когато твоята смърт е близо и, да кажем, ти не вярваш? Имаше възможността, но ти отхвърли предложението, сега не можеш да поправиш нещата.



Може би ще размислиш все пак, преди да кажеше Бог е мъртъв и забравен. Отвори очите си и просто разбери, че той е единственият, който може да те спаси сега от всичките ти грехове и омраза. Или ще продължиш да се по-доиграваш на всичко това, което чуваш сега? — Да! — Мисля, че е твърде късно за теб.”

Надявам се, че от този кратък откъс става достатъчно ясно как дори вярващи християни могат да бъдат заблудени от хитростта на Лукавия. Един „набожен” текст като „След завинаги” („After Forever”) все още не дава сигурно обяснение на скрития духовен смисъл! Още апостол Павел посочва, че Сатана знае как изкусно да се маскира и да измами хората, за да се хванат на въдицата.8

Със сигурност някой ще забележи: А металните кръстове, които членовете на групата носят? Не е ли това израз на техните християнски възгледи, а? Никога! Познавайки опасностите от досега с демоните, определени окултисти (тези с белите магии) се предпазват от тях с такъв кръст. Според тях злите сили трябва да се страхуват от него. Обаче четиримата „рокери на ада” не се страхуват да си окичат кръстовете, дори от време на време обърнати надолу…9 .

Боб Ларсън, известен в САЩ християнски експерт в областта на рокмузиката, изразява извънредно безпокойство, свързано с броя на почитателите на Black Sabbath дори и сред християнската младеж:

„Бях шокиран, като открих толкова много млади хора, изповядващи Христа, които си купуват Black Sabbath и ги слушат, при все че знаят за сатанинските увлечения на тази група. Някои се опитаха да защитят Black Sabbath, като се позоваваха на текста на една тяхна песен „After Forever” — „След завинаги” 10.
Небе и ад

След осмата дългосвиреща плоча на Black Sabbath — „Never Say Die” (1978) гръмва сензацията, че водещият, Ози Озбърн, който е съсипан от алкохолизъм, като се обръща назад, коментира своето напускане кратко:

„Всъщност не можех да остана повече тук, иначе трябваше да съм вече в сандъка.

Беше дванайсет без пет. Ако останех в Black Sabbath, щеше да има скоро Кейт Муун, Поркането беше мое хоби…”11.

„Без певец Black Sabbath струва точно толкова, колкото телевизор без кинескоп” е коментарът на едно рок списание. В лицето на бившия певец на Rainbow — Рони Джеймс Дио, който показва огромното си влечение към окултизма, в края на краищата групата намира пълноценен заместник.

През 1980 година излиза дългосвирещата плоча „Heaven and hell” — („Небе и ад”). На черната й обложка са изобразени три ангела с ореоли — е, разбира се, с червен лак на ноктите, задължително играещи на карти и с по една димяща цигарка! Така че по-скоро паднали ангели и повече „hell” отколкото „heaven” (no-скоро „ад”, отколкото „небе”)!

В края на 1981 година излиза „Mob Rules”, чиято заглавна композиция става водеща в музиката на окултно фантастичния филм „Heavy metal”. „Live evil” e заглавието на един двоен лайф албум. То отразява в кратка форма себе оценката на групата и това, което хиляди почитатели завинаги ще свързват с името Black Sabbath.

На един от концертите Рони Джеймс Дио демонстрира сатанински поздрав, показалецът и малкия пръст са опънати нагоре (символът на двата рога). Едновременно с това певецът изкрясква на тълпата, а тя му отговаря по същия начин. Дио поглежда към знака, който прави с ръката си, и казва: „Много хора вярват, че разбират какво значение има това, но ние наистина знаем какво означава.” 12

Ето още малко по темата...

Градската легенда гласи, че знакът за хеви метъл дължим на Рони Джеймс Дио от края на 70-те, когато заменя Ози Озбърн в Блек Сабат. Вокалът започва да използва този знак за поздрав на публиката. Докато Ози използва преди това знака за мира или за победата, ако предпочитате, когато с пръст се образува буквата V. Но още преди появата на Рони Джеймс Дио, Тери Бътлър от Блек Сабат още през 1971 е запечатан на снимка, как показва този знак. При всички положения знакът дължим на групата Блек Сабат, която съществува от 1968 и никой в метъла и рока не е използал знака преди тях. Това е сигурно.

Блек Сабат са: Бътлър, Озбърн, Уилиам (Бил Уорд) на барабаните и Айоми-китара. Знакът в началото не е поздрав, нещо друго е. Бътлър го научава от Айоми, а Тони Айоми е англичанин, но от италиански произход. Майка ме е италианка и от нея Томи научава знака с пръсти. Това е традиционна защита срещу малокио - лошото око, уроките. Така италианците се пазят от проклятие. Както ние казваме пу-пу, така в тяхната културна традиция е да показват този знак. Така изправените нагоре показалец и малък пръст се наричат малокио, като всъщност са по-скоро против малокиото - лошото око. Оттук ранните метъл фенове наричат знака малойк.

Да обобщим. Бътлър научава от Айоми знака малокио и го показва на една снимка, пази от зли погледи. Блек Сабат обичат много особената символика и когато идва Дио, който също е от италиански произход, той се сеща, че и неговата баба използвала малокиото и въвежда този окултен знак официално. Ето как днес го свързваме с него. Но дали Бътлър или Айоми го е въвел пръв, все тая. Блек Сабат и италианските им корени са виновни. Но сега идва по-важното - връзката с рогоносците. Защо рогата на рогоносците, което е обиден знак, да пазят от уроки? Защо обидата, че партньорът ти изневерява, да те пази от малокиото? Защото обръща заплахата, като я обижда.

манфредман, тенкс, има една поанта в твоя комент,
която ме..разби...
/защото обръща заплахата,като я..обижда../
това беше гениално..
дерзайте...просветлени..