Казваш “Пиши ми...”.
И си някак задъхан.
“Как?” - отговарям.
Листът откъснат е.
А перото изсъхна...  

Вземи тефтер и ново перо, и пиши!
Пиши за любовта, тя не пресъхва.
Пиши за това велико чувство, то не умира.
Пиши за нежноста в любовта, спомни си!
Пиши, просто пиши

"И между другото струва си да се пише за всяко нещо в живота, стига да имаш куража да го направиш и въображение - да импровизираш. Най-лошият враг на креативността е съмнението в себе си." Силвия Плат

Поздрави, bateico! :)

Важно е да има сърце, което да бие до полуда.
Важно е да има желание, което да не спира.
Важно е да си истински, без голямо его.
Магията е около нас, потопи се в нея и се наслади.

Бъди смела! :)

Какъв лист, какво перо?
Има електронна поща.

Ако станат повече "аз" ще започне да понамирисва на клиника и ще се усложнят нещата. Шегувам се, разбира се. Прав си, от много мислене може и да го споходи човек съдбата на оная голяма бяла птица. :)))

А и перото и листа са атрибути с двойно предназначение. Я се опитай да наостриш електронната поща по революционни подбуди. Примерно. Или да я смачкаш гневно и да я хвърлиш демонстративно по някого пак със същата цел. Цък, не става. :)