
Разкази пъстри, весели, скандални понякога, най-често любовни, но – забележете удивителната подробност – в нито един от тях няма и грам упрек за невъзможността на правителството, или градската управа на Флоренция да се справи с чумата. Разликата с нашенския вирус е голяма. Разтушителните, или поучителните истории отстъпват на вопли и проклятия по адрес на властта, а в социалните мрежи се появи невероятното количество епидемиолози-любители, напълно компетентни да преценят, че правителството, лекарите, кметството и медиите са… некомпетентни.
От това на всички се очаква да им стане по-леко.
Dilov.info
Надявам се да не ви е много фатално на днешния петък 13, прелюбезни. В крайна сметка всички ще умрем, независимо с какво сме запасили от супермаркета.
Да, смъртта идва за всички, важното е да ни завари живи!
Две са темите на седмицата, които лично мен ме подържат жив: заплахата от пандемия и разговорите за Бай Ганьо, породени от гръцкото издание, което сбъркало Калоянчев с Борисов и сложило на корицата си колаж с премиера като прочутия Алеков герой.
И понеже, макар и водолаз, съм си книжен плъх, при всяка заплаха търся подходяща книга. Ето: „И тъй, казвам ви, че от времето на благодатното въплъщение на сина господен бяха изминали 1348 лета, когато в славния град Флоренция, най-великолепният от всички италиански градове, избухна смъртоносна чума, може би под влиянието на небесните светила, а може би и да беше изпратена върху нас, смъртните, от справедливия Божи гняв, за да ни накаже за греховете и да ни накара да се пооправим“.
Така започва великолепният „Декамерон“ (Десетоднев) на Джовани Бокачо, който събира седем благочестиви флорентински дами и трима млади, ренесансови господа, във вила край града, в опит с веселие и песни да преживеят чумата. За да не скучаят, десет вечери по ред, те си разказват истории.
Помислете сериозно – посетителите на молове, фитнеси, стадиони, кина и театри в условията на грипна епидемия не изпълват ли смисъла на определението „организирана престъпна група“?!
Сигурен съм, че човечеството ще преживее този вирус. Паниката е не само голяма, но и лицемерна. Особено на фона на това, че близо 16 хиляди деца дневно умират от глад по света… Това, в което не съм сигурен е, че ще излезе по-мъдро от кризата. Защото всяка криза е възможност, както казват нулевите пациенти – китайците. Добавям: на първо място е възможност за разширяване полето на смисъла.
Същият въпрос можем да си зададем и за коронавируса. Разбира се, очевидния отговор надминава и социалното, и националното. Вирусът е медицинско, сиреч природно, явление. Но начинът, по който го посрещаме има и социални, и национални особености. Изречението „Как па не съобщиха некой богат и известен да умрел от грипа?!“ отдавна шета из социалните мрежи, написано на най-различни езици. И като отделен социален възглас, и като част от конспиративни теории. При сравними величини на разпространение, по един начин грипа посрещат италианците, по друг германците, а по съвсем трети ние, българите…
Смъртта. За всички е еднаква, и за всички е толкова различна.
/ със съкр..

Хуйку – това са кратки истории за природата на плътта, в които читателят може да открие природата на духа.
Нима не е достоен да присъства в такава антология знаменитият стих на без време отишлия си Иван Методиев от “Гъзове и облаци”:
“Пролет е.
На мустака на шефа
Косъм от путка.”
Българите сме далеч по-ужасни, отколкото подозират всички еврокомисари, заети с интегрирането на България в Европейския съюз. Но сме по своему почтени. И тази ни вродена почтеност и благородство изискват чрез жанра хуйку да предупредим нашите европейски съквартиранти за това, което ги очаква.
Да не кажат после, че не сме им казали!
20.11.2013 22:56
ние сме птеродактили. По български змей.;)
При мене е Хайд блог. Няма педерация и всеки може да си каже мнението, включително и ти.
Лошото е, че малко бели хора останаха у блога. Повечето мисионери се изнесоха, заради туземците и ботовете.
Айде лека! :)
14. theeconomist - getmans №1
21.11.2013 06:44
...."easy come, easy gone"...., ние сме някакви ципокрили и си седим по гнездата и жилим всички кукувици които идват в нашите блогове, вместо да снасят яйцата на мисълта, да дефекират! :-))