"You know the problem with Hollywood? They make shit. Unbelievable, unremarkable shit."

        

Ревю: „Петдесет нюанса сиво“ (Fifty Shades of Grey)

15.02.2015 in Анализи, Ревюта | Tags: Дакота Джонсън, Джейми Дорнан, Е.Л. Джеймс, Стефани Майер, анализ, драма, еротика, книга, ревю, романтика, трилогия

Ако в съвременното общество има нещо, което ме отвращава повече от клошарите, това са т.нар. поп-културни феномени. Тези социални сензации ни заразяват като оръжие за масово затъпяване, а ние им се радваме, само и само да не изоставаме от модата. 2012 година бе предвидена за Края на Дните, но Апокалипсисът ни пропусна. Дали наистина? Дали всъщност тогава не започна Началото на Края? Защото през 2012 година се случи Феноменът „50 нюанса сиво”. Никому неизвестната простачка в пре-критическа възраст Ерика Мичъл издаде трилогия, която нагря световните страсти до най-горещите нюанси на червеното. Пълна с правописни грешки и написана в елементарен стил, но за сметка на това претъпкана с порнографски сцени, които биха изчервили дори Наталия Кобилкина, „50 нюанса сиво” се превърна във второто най-четено нещо от американските домакини, след упътването за вибратора им.
 

Успехът на книгата се случи изневиделица, доказвайки за сетен път, че Америка е страната на неограничените възможности и ограничените интелекти. Ако си мислите, че BDSM и романтика не могат да вървят ръка за ръка, то значи сте бая изостанали от актуалните тенденции. Десетки милиони отчаяни съпруги разгръщаха страниците в екстаз, четейки как секси извратеняк бие младо момиче, но го прави с много любов и топли чувства. За първи път след Великата Инквизиция, връзването и бичуването на девици бе показано като нещо, което буди повече любопитство, отколкото ужас. По думи на авторката Е. Л. Джеймс, книгата е „my midlife crisis, writ large. All my fantasies in there, and that’s it.“ Схващате ли? Нормалните жени мечтаят за стабилен съпруг и здраво дете, докато нейните гащички подгизват от възбуда, когато бленува за парафилии. А щом мокрите мечти на граматически сакат девиант се превръщат в социално явление от исторически калибър, човек започва да си задава уместните въпроси в какъв свят живеем и дали Бин Ладен не е бил на прав път?

 

Ако случайно сте прекарали последните три години като пленници на “Ислямска държава”, сюжетът е следния: студентката по литература Анастасия Стийл интервюира богатия бизнесмен Крисчън Грей и докато смята наум броя на милиардите му, женската й интуиция веднага засича потенциален съпруг. Грей също се влюбва в нея, ала без да знае защо, може би защото му хлопа дъската. Двамата попадат във вортекс от изпепеляваща страст, докато Ана не разбира, че концепциите им за „любов” са диаметрално противоположни. Ала напук на това, двамата продължават да имитират нормална двойка – жената се опитва да променя характера на мъжа, та да й е удобно на нея, а мъжът едва се сдържа да не посини бузите на жената. Звучи като закъснял римейк на епизод от „Дневниците на червените обувки”, но без радостта, че продължава само половин час.
 

Направих си труда да прочета малко от книгата, за да проверя колко оправдан е целият този шум. Още на първата страница ми стана ясно едно – този, който е излъгал Е. Л. Джеймс, че може да пише, трябва да бъде посечен с ръждясал сатър. Стилът на повествованието варира от жалък до нечитаем, а художествената му стойност е малко по-ниска от тази на най-слабите ми „ревюта”. Повече прилича на нещо, което замечтано момиченце, още неподмито след първия си цикъл, би написало в тайния си дневник, на корицата на който има цветни лепенки на барбита и еднорози. Ако не вярвате, ще дам пример. Целият първи абзац на една от най-четените книги в съвременната литература, е посветен на фактическата невъзможност главната героиня да си среше косата и агонията, произтичаща от това. Уа-а-ау! След този драматичен старт реших да прескоча направо към секса, където развратът да ме хипнотизира. Няколко минути по-късно, с нарастваща досада стигнах до сефтето между г-ца Анастасия и г-н Грей. Оказа се, че сцената не е нито романтична, нито емоционална – даже през цялото време имах чувството, че агресивен фермер шиба дъщеря си в семейната каравана. Моят съвет е да направите като мен и да четете в тоалетната – така няма да Ви се налага да търсите специфичен ъгъл, за да си изповръщате червата.

Половите актове в романа са обрисувани толкова графично, че може да подушите аромата на неизмити гениталии. Не съм книжен критик, затова ще си спестя коментарите, но ако жените се кефят на подобни глупости, то жените /без да обиждам никоя конкретно, разбира се/ са дементирали кокошки. Дебютното чифтосване между Ана и Криско е описано като перфектен експириънс, по време на който девственица бива проникната от непознат мъж и тутакси получава 2-3 оргазъма. Звучи по-абсурдно и от политическата кариера на Бареков! Още повече, че ако се съди по текстовата дължина на акта, Грей приключва само след две-три минути, но десетина реда по-късно фалосът му е отново ригиден. /?!?/ Мда-а, нека обобщим – имаме девица, оргазмираща от първия мъж, който я барне и мамин хубавец, еректиращ на всеки пет минути. А после хората твърдят, че жените не разбирали от научна фантастика!
 

Някои наричат „50 нюанса” с термини като „mommy porn” и „чиклит”, докато аз предпочитам да й викам „книфла” /книга за кифли/, но истината е, че тя е надценен фенфикшън на „Здрач”. За незапознатите, фенфикшън е аматьорски текст, базиран на съществуващ франчайз, който доразвива, но по-често регресира оригиналната история. В случая г-жа Ерика Мичъл е започнала трансформацията си от форумната тролка “Snowqueens Icedragon”. /какво, по дяволите, означава това, ма?!/ в обикновената тролка Е. Л. Джеймс, пишейки измишльотини, копиращи книгите на Стефани Майер. В пристъп на плагиатски гений, Е. Л. сътворила онлайн творбица, наречена „Master of the Universe”, която звучала като пародия на филма с Долф Лундгрен от 1987, но по същество била просто свръхеротичен прочит на „Здрач”. Фен-обществото се изкефило да чете за това как Едуард малтретира Бела и Джеймс осъзнала, че от цялата схема може да се изкара някой лесен долар. Следващата стъпка била да излезе от сянката на кака Стефка, затова променила имената, сетинга и заглавието, и воала – родил се световен Бестселър!

Бидейки изродена форма на Бела и Едуард, героите в „50 нюанса” доста наподобяват здрачните си протообрази. Стийл е безхарактерна и леко разлигавена /но си прехапва устната по същия идиотски начин/, а Мастър Грей е богат и емоционално изсушен, но за сметка на това красив и с гъста коса. За щастие поне тук няма вампири. /освен ако не броите енергийните такива, разбира се/
   

Представям си какво е на мъжа на Е. Л. Джеймс, знаейки, че съпругата му е станала световноизвестна с порнографските си копнежи, в които той очевидно не е действащо лице. Задоволените домакини не си губят времето с непостижими фантасмагории, което ме навежда на мисълта, че „50 нюанса” никога нямаше да види бял свят, ако съпругът си беше изпълнявал задълженията по подходящ начин. Освен, ако в тяхното семейство той не е бил подчиненият, а тя доминаторката, в който случай му е простено. Представете си, че сте вързани с белезници и туловище с формата на Е. Л. Джеймс се е засилило към Вас, крещейки мръсотии и размахвайки камшик – всеки нормален мъж, колкото и полово атлетичен да е, мигом би развил хронична еректилна дисфункция.

На фона на ритмичните звуци на търкащи се чатали, тук-там се чува и музиката на Дани Елфман. Имайки предвид, че буквално 1/5 от времетраенето е заета с копулации, очаквах да чуя много повече porn groove инструментариум, но Елфман е наблегнал върху композициите на пиано /типично в стила на Крисчън/ и темите му е едно от добрите неща във филма. Селектираните песни за саундтрака също са порядъчно цивилизовани. Въпреки привидната еклектичност на парчетата, включващи от Ролинг Стоунс, през Ани Ленъкс, та чак до Франк Синатра, компилацията не може да избегне „здрачните“ препратки – Sia пя в саундтрака на „Затъмнение”, а Ели Голдинг имаше участие в OST на „Зазоряване – Част 2”. Най-доброто попадение е ремиксът на “Crazy in Love”, припевът на който се превърна в новия музикален фон, звучащ в главата ми, докато си представям, че изнасилвам някого.

50 нюанса сиво” дава отговор на вечния въпрос „Какво искат жените?” – съдейки по успеха на историята, явно искат богат, красив и мистериозен батко, който да ги бие и люби, понякога едновременно. Обективно погледнато, КПД-то му е по-високо от „Здрач”, но това не означава абсолютно нищо, тъй като и двата продукта са различни нюанси на едно и също лайно. Каквито и рационални аргументи да хвърляме против него, „50 нюанса сиво” ще си остане санитарен продукт за ясно дефинирана аудитория, която ще го възхвалява, аплодира и финансира, и само Естественият подбор ще промени това. Добрата новина е, че ако сте мъж и си търсите гадже, няма нужда да се регистрирате в сайтове за запознанства. Трябва само да посетите прожекция на „50 нюанса” и вероятността да забиете разгонена блудница ще скочи от нула на плюс безкрайност.

 със съкращение..
   
     

 

Чалга, демек....
като теб..
да не те питам сега и за проф.Славов
че ще направиш още..33 цигански кълбета..хахах..
рядко срещан Типаж на чалгариЯ си,виШистка /изумена съм ..
/може би е генно обусловено..
идваш от Пернишко...

искам да попитам и аз веселина бигбрадърска..
защо настоява, да ме..гледа на плажа,по бански
нали, обича мн. творчество, изкуство, песни/a, аз пея вярно..
къде остана Духовния елемент,мила..
творческия /ти/ напън ?
ами,изглеждам супер на
45г. 55 кг, 160, дълга руса коса, барнати бомби..
естествени зъби ..и..Усмивка ;))
е ,и ..какво от това ?
някой ще ме купи ли, веселушке..
НЕ,какино ,НЕ..
не се давам , и не мечтая..
аз не съм Жена за веднъж, и не за всеки, който ме пожелае.
твоя работа..
толкоз за позите пред камерата..
кака

Представям си какво е на мъжа на В. Бастиянова, знаейки, че любимата му е станала световноизвестна с еротичните си клипове и копнежи, в които той очевидно не е действащо лице. Задоволените домакини не си губят времето с блогови
розови фантасмагории, което ме навежда на мисълта, че „50 нюанса vesever” никога нямаше да види бял свят, ако съпругът си беше изпълнявал задълженията по подходящ начин. Освен, ако в тяхното семейство той не е бил подчиненият, а тя доминаторката, в който случай му е простено. “

айде, весе, страхоотна тема за блогуване
/има и снимков матря,л..;))