Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
19.10.2016 19:28 - по Аристотел..
Автор: saankii Категория: Хоби   
Прочетен: 1922 Коментари: 5 Гласове:
9


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 
              от Уикипедия, свободната енциклопедия    

В политиката хвърляне на жребий (теглене на жребий) означава подбор на длъжности лица чрез лотария. Длъжностните лица се избират като случайна извадка от голяма група кандидати.
В древната Атинска демокрация хвърлянето на жребий е бил основен метод за назначаване на длъжностни лица, и използването му се е считало за основна характеристика за демокрация


                 Да вдъхнем нова сила на демокрацията Posted on 12.12.2014by Antony Todorov

(публикувано в MoveBG: http://movebg.com/2014/bg/discussions/459-visions-for-europe-paper)

Представителната демокрация в Европа, макар да изглежда без алтернатива, вече все по-видимо губи началния си ентусиазъм. Дори мащабната демократизация на страните от Централна и Източна Европа след 1989 г. не успя да вдъхне качествено нова сила на демокрацията. В повечето пост-комунистически страни гражданите бързо се разочароваха от новия ред и са много склонни да подкрепят различни повече или по-малко крайни варианти на популистко отричане на демокрацията. Подобни явления, парадоксално, се развиват все повече и в старите демокрации от Западна Европа.

В излязлата през 2012 книга „Интимните врагове на демокрацията“, Цветан Тодоров отбелязва: „Демокрацията сама произвежда силите, които я заплашват, и новостта на нашето време е, че тези сили надмогват онези, които я атакуват отвън. Да се бориш с тях и да ги неутрализираш е още по-трудно, защото те от своя страна се позовават на демократичния дух и поради това притежават видимост на легитимност“. С други думи демокрацията вече не изглежда заплашена „отвън“, от страна политически проекти, които открито я отхвърлят (като сталинския комунизъм, хитлеровия нацизъм, фашизма и други техни производни), а много повече „отвътре“, в резултат на собственото й развитие и в някакъв смисъл банализиране.
 

Цветан Тодоров изтъква три самопроизвеждащи се заплахи за демократичния ред: месианизма на западната демокрация, пазарния фундаментализъм и популизма (http://bibliobs.nouvelobs.com/essais/20120403.OBS5335/tzvetan-todorov-la-democratie-secrete-elle-meme-ses-ennemis.html). Разбирането за демокрацията като един непрекъснат прогрес, носещ освобождение на народите, води все повече до убеждението, че дори налагането й със сила е легитимно, както например в страни като Ирак. Резултатите там, поне засега, са катастрофални и демокрацията губи собствените си основания на един освободителен проект. Пазарният фундаментализъм, като крайна проява на икономическия неолиберализъм, внушава свръхценността на индивидуализма и оправдава „тиранията на капитализма във вреда на закрилата на народа от страна на държавата“. Популизмът, който се основава на очакването за действително консултиране и участие на народа в управлението, е обратната страна на демокрацията. Но именно този последен вътрешен враг на демокрацията изглежда и най-труден, защото опира до самата същност на демократичното управление „за народа, чрез народа и с народа“.

В този текст ще се занимая именно с последния въпрос – за това, защо в началото на 21-ви век исканията и очакванията за действително, истинско, пряко участие на гражданите в управлението се е превърнало в основен източник на гражданските мобилизации в света, Европа и България.
 

Представителното управление се развива от края на 18-ти век и се основава на изборите и управлението на мнозинството, при зачитане на правата на малцинството. Този режим, който основателите му дори не наричат демокрация, постепенно се демократизира. Първоначално с разширяването на избирателните права върху всички мъже, а после и най-вече след Втората световна война – върху всички жени. След това с развитието на правовата държава, която защитава гражданските права и свободи и най-вече тези на малцинствата. Така днес в Европа и много други страни говорим за представителна демокрация.

Забравили сме, обаче, че античните образци на демокрацията, на които често се позоваваме като на основен модел, не са използвали изборите като основен инструмент за съставяне на управителните тела. Те са използвали друг инструмент, който днес е почти забравен, ако не и отхвърлян с презрение или насмешка –тегленето на жребий. Ако се позовем на Аристотел, „смята се за демократично да се определят длъжностните лица чрез тегленето на жребий, а да се определят чрез избор – за олигархически принцип“ (Аристотел 1995: 116-1294b). Днес дотолкова не можем да отделим всеобщите избори от демокрацията, че сме склонни да приемем, че демокрацията, това са най-вече избори.

Защо приемаме средството като същност на целта – демократичното управление? 
 

Днес сме убедени, че античната демокрация не е приложима в чистия си вид днес, защото била „пряка“ демокрация, а в многолюдните общества е възможна само „представителна“ демокрация, т.е. основана на избора. Всъщност, както добре аргументира Ван Рейбрук, позовавайки се на предишни изследвания, античната демокрация също е представителна, но не „елективна“, като съвременната, а „алеаторна“, основана на жребия. Днес не бива повече да противопоставяме пряка на представителна демокрация, защото въпросът е другаде.

Аристотел обяснява: „Основен принцип на демократическото устройство е свободата… А важен белег на свободата е по ред да се подчиняваш и да управляваш“ (Аристотел 1995: 178 – 1317b). Днес последната фраза сме я забравили. Парадоксалната фраза на Владимир Ленин, че всяка готвачка би могла да управлява държавата[4], я приписваме на провалилата се комунистическа утопия. Но идеята е много по-стара и парадоксално, съвършено забравена – че всеки гражданин има нужната политическа компетентност да участва в управлението. Тезата се сблъсква челно с технократичните и аристократичните предразсъдъци, които продължаваме да приемаме като постулат неподлежащ на оспорване или критична рефлексия, – че само образованите, знаещите, умеещите, добрите трябва да управляват.

Едва ли могат да се опишат в такъв кратък текст всички нови търсения в посока на демократично обновление. Ясно е обаче, че представителната либерална демокрация в този си вид е заплашена от самозадушаване, ако не направи усилие да изостави електоралния фундаментализъм и да допълни елективните демократични практики с алеаторни демократични практики, основани на тегленето на жребий сред всички граждани. Защото избраните с жребий граждани няма да бъдат подложени на натиска на изборната агенда и на комерсиалните медии, няма да се страхуват за преизбирането си, ще се опират на съвестта си повече, отколкото на партийни и частни зависимости.


със съкращение...............

Би трябвало да е много трудно да се намери някой, който да не е станал циничен пред онова комерсиално търговско шоу, което ни представят като избори.
Изборите като инструмент на демокрацията винаги са поддържали трайното разделение на обществото на управляващи и управлявани.
Тегленето на жребий, основен метод на античната демокрация, днес се отхвърля като надеждна практика. Всъщност ... случайният избор на управляващи измежду всички граждани се основава на предположението, че всеки граждани е политически компетентен. Такова фундаментално гражданско равенство, основа на демокрацията, днес дори и не можем да си представим: толкова силно сме повлияни от аристократичния принцип, че трябва да управляват „най-добрите“.
В хода на критиките към установената демократична система в България след 1989 г. често се употребява думата „олигархия“ – като израз на неудовлетвореността от функционирането на демокрацията. Всъщност елективната представителна демокрация носи по рождение олигархични принципи и практики. Днес все повече граждани си дават сметка за това и отказват да участват в единствената предвидена за масовия гражданин форма на повече или по-малко пряко участие в управлението – избора чрез мнозинство на управляващите.

През август 1988 г. The Atlantic Monthly публикува кратката статия на Джеймс Фишкин, който предлага вместо поредицата първични избори за кандидат за президент на демократите и републиканците, да се прибегне до една гражданска асамблея за определяне на кандидатите, където гражданите са избрани чрез жребий. Революционно изглеждаща идея, но начало на сериозен дебат за обновлението на демокрацията на принципа – всеки да може да участва, а не само „най-добрите“.

Представителната либерална демокрация в този си вид е заплашена от самозадушаване, ако не направи усилие да изостави електоралния фундаментализъм и да допълни изборните практики с практики, основани на тегленето на жребий сред всички граждани. Защото избраните с жребий граждани няма да бъдат подложени на натиска на изборната агенда и на комерсиалните медии, няма да се страхуват за преизбирането си, ще се опират на съвестта си повече, отколкото на партийни и частни зависимости.”

Антоний Тодоров


  
  by Silvia Bilvia  16 октомври в 17:44 ·   

 




Гласувай:
9
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. saankii - https://youtu.be/Z_KZIGkb-CE-
19.10.2016 19:30
Публикуванo на 19.12.2014 г.
Аристотел: "Избирането чрез жребий е основно за демокрацията,
докато изборите са признак за олигархия."
Лекция на Етиен Шуар.
цитирай
2. manfredman - За Аристотел... и телевизията...
20.10.2016 14:00
По времето на Аристотел не е съществувала телевизията, да не говорим за интернет. Едно псевдосъбитие може да преиначи жизнените факти и да подмени истинската реалност с лъжа....Справка - филма "Да разлаем кучетата". Изборните кампании особено в САЩ изобилстват с фабрикацията на най-различни псевдосъбития, целящи да представят съответния политически кандидат във в ъзможно най-добра светлина - с неговата "отзивчивост" към обикновените хора, с "обичта" му към децата, с душевната му "чувствителност". В изборния си двубой с Кенеди напр. Никсън бе представен на зрителите и в момент, когато свири на пиано. И колкото да звучи парадоксално, една част от публиката в такива мигове дори не си дава сметка, че и предстои да гласува не за пианист, а за президент. Напротив, тя е доволна, че може да бъде управлявана от такъв духовно изискан човек, който даже свири на пиано. Съществуват разбира се и случаи на съвсем отвратителни фалшификати посредством псевдосъбития, с каквито се отличава американската телевизионна пропаганда, и които представят виновниците за жертви, а жертвите - за виновници. Сегашната псевдо война между Тръмп и Хилари Клинтън, една уж война представена ни като такава от телевизиите, която всъщност е с предизвестен край. Защото няма значение кой е президент на САЩ, важното е кой управлява федералния резерв, важно е какво искат големите корпорации... И дали чрез преки избори или чрез жребии.....резултата винаги ще е в тяхна полза.... Поздрави! :)
цитирай
3. saankii - манфредман, благодаря за чудесния коментар...но...
20.10.2016 14:25
все пак ,не мислиш ли, че Идеята би имала някакво Бъдеще?
напълно сериозна съм...
Иначе за Пропаганда,НЛП и 25 кадър,можем да си бъбрим..
до утре по това време..
аз държа на Действията,дори и да са..„неправилни.“
поздрави !
цитирай
4. manfredman - Ами ако...?
20.10.2016 15:45
Ами ако изберем чрез жребий Ц.Ц.?...;)
цитирай
5. saankii - Изкуството на спора,т.н софистика предполага, да бъдем отворени към..всичко../хихихи
20.10.2016 16:15
manfredman написа:
Ами ако изберем чрез жребий Ц.Ц.?...;)


„Защото избраните с жребий граждани няма да бъдат подложени на натиска на изборната агенда и на комерсиалните медии, няма да се страхуват за преизбирането си, ще се опират на съвестта си повече, отколкото на партийни и частни зависимости.“

допускам,че първо четеш ,и след това коментираш.
Благодаря за мнението!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: saankii
Категория: Хоби
Прочетен: 1423193
Постинги: 585
Коментари: 3415
Гласове: 3249
Календар
«  Септември, 2021  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930