Да се стреснем и да си кажем истината за Турция Публикувано на 30.08.2016 в България
Също – за туркофилството, за българофобията.
Прибавете за благозвучие – и русофобията
Вместо да си отворят очите и всички заедно да се върнем на терен и да видим, ама обективно – какво става в Турция? Защо именно сегашната ситуация там представлява реална заплаха за нас. Тя, тази заплаха ни е под носа. Ами, в югоизточната ни съседка се случват страшни и ужасяващи неща. Лов на вещици; ежедневни задържания, арести, обиски, изземвания, конфискации и т.н.; смачкана опозиция, с изключение на кюрдската; снишили се под масата НПО, включително и адвокатската колегия; процъфтяване на доносничеството и полицейщината; търсене с лупа на „врага с партиен билет“, невероятна конфронтация – етническа, верска, конфесионална и т.н. Просто, обстановката вътре в страната е тотална парализа и амнеза, никой не смее да гъкне. Защото ще му се случи случка.
А какво става у нас – по същия страхов синдром, никой не дръзва да говори откровено и без задръжки по темата за днешна Турция. Всички се разсейват, търсят си поводи за ваканцуване, нали сме в края на август?
Тук трябва уточним – ние не сме нито за, нито против турския президент Реджеп Тайип Ердоган. И откъде накъде нашата позиция ще зависи от боричкането му с негов довчерашен политически и религиозен съидейник? Ако в Турция си го харесват – същия този Ердоган, нека те да си го коландрисват (звучен турцизъм, няма що). Не е наш проблем. Най-малкото – те си знаят как. Ако пък не, това пак са си техни дертове, но категорично не са наши .
И веднага идва следващата питанка – никой ли не вижда, че точно поради горните причини, сегашният турски държавен глава е тотално изолиран и нежелан – и като домакин, и като гост? Всъщност, въпросът наистина е риторичен, но и провокативен. На фона на визитата на Б.Б. в Турция. И неговият гигантски принос за спасяване на световната цивилизация, или казано малко по-срамежливо – поне на европейската такава.
Вижте обкръжението на Б.Б. в Истанбул миналия петък, на 26 август. Ето му ортаците покрай третия мост над Босфора: кралят на Бахрейн – Хамад бин Иса ал Халифа и лидерът на признатата само от Турция т.нар. Севеерно-кипърска турска република (СКТР) -Мустафа Акънджъ. Както и за мерудия, президентът на Македония – Георге Иванов. Така де, заедно с нашите македонски братя – да не останат те по-назад, да не се минат.
А освен това, квартетът е идеална четворка за игра на карти. Но не чист бридж, там и при анонсирането, а дори и при разиграването, макар че го правят кочияшите, се изисква елементарна интелигентност. Дори и не бридж белот, това също надскача боя им. Опираме просто до един каруцарски, откровен белот на дежурната смяна в пожарната. С безкрайно цакане и надцакване.
За съжаление, това ни е матрялът. Ние сме си го харесали. И продължаваме да Му се кефим.
Да завършим с телепортирането на Б.Б. от Истанбул – директно в Берлин. Той си знае какво са му казали в Германия и канцлерът Ангела Меркел, и останалите лидери на наши партньори в ЕС. Ако са го погалили поне по главата, това пак е нещо. Поне да не сме останали капо, или вълнат.
А иначе силно спорната и пряко дирижирана от Анкара визита на Б.Б. в Турция (във времеви порядък и като конкретна дестинация), може да се оцени и ще остане в историята като (не)сполучлива, (не)уместна, (не)нужна, (не)обоснована, (не)логична, (не)предизвикана, (не)сериозна, (не)запомняща се, (не)адекватна, (не)визионерска, (не)национално отговорна. И каквото още друго още се сетите, пак със силно отрицателен знак. Няма да сбъркате.
Автор: Георги Димов (Политически анализатор и журналист, член на СБЖ от 2005 година, делегат на Общото събрание на двата последни конгреса, бивш Генерален консул на РБ в Одрин, Турция)
Източник: КРОСС
Нека обаче да оставим настрана предизборните трепети и рязането на лентички и да се взрем в зацикления диалог ЕС-Турция.
За да се запитаме в прав текст – Какво иска Анкара и какво очаква Брюксел? Включително и ние. Това е въпросът на въпросите. Както се казва – да свалим картите на масата. Но при конкретната ситуация – в момента, а не да гадаем какво ще се случи утре.
Турция очевидно залага на три коза – мигранти (не бежанци, това ВЕЧЕ е една компрометирана и изтъркана опаковка), визи, плюс пари, ако може – повече и ВСЕ ПОВЕЧЕ.
Какви са нашите опасения – на София, а вече виждаме и на Брюксел? Също три:
Първо – Уникалното, съвременното гигантско преселение на народите. Под формата на мигранто-бежанци.
Второ – Ислямистката, джихадистката и терористичната заплаха. Плюс камикадзета, бурки и буркини. Покрай тази мигрантска вълна.
Трето – Пренасянето на проблемите на югоизточната ни съседка и общо от региона на Близкия изток на европейска, на наша земя. А те категорично не са наши, но Анкара, а и други сходни с нея заинтересовани среди, постоянно ни ги вменяват и не спират да ни сочат с пръст – едва ли не, ние сме виновните и лошите.
При тази конфигурация на интереси, зависимости, обвързаности, а също – в една или друга степен – и на неизбежности, ние трябва да фиксираме нашия, родния национален интерес и защитни реакции. Да си застанем на мястото. Категорично и без никакво мърдане и ослушване.
На второ място – временно, тактическо замразяване на членството ни в Шенген. Да не избързаме чак толкова много. Нещо като допълнителен резервен механизъм. Второ резе на ключалката, примерно. Защото евентуална визова либерализация за турски граждани, която силно се надяваме да не се случи, но най-вероятно ще обхваща именно Шенгенската зона. Нека да имаме готовност за всякакви евентуалности.
Защото иначе става лошо – просто няма как да оцелеем. Най-малкото понеже е препоръчително правилно да четем и да оценяваме числата. Ето, най-елементарното математическо упражнение – по всеобщи оценки мигрантите и бежанците в ЮИ ни съседка са 2,5 – 3 милиона, Б.Б. каза, че били дори 5 милиона. Добре, нека да са толкова, няма да спорим. Обаче веднага – колко е населението на Турция. Ами, почти 80 милиона, при това с прираст от над 1 милион годишно. Хайде, да сравним тези две числа. В колко пъти са в повече? И какво всъщност разменяме ние – кон за кокошка. Или нещо друго?
втор: Георги Димов (Политически анализатор и журналист, член на СБЖ от 2005 година, делегат на Общото събрание на двата последни конгреса, бивш Генерален консул на РБ в Одрин, Турция)
Източник: КРОСС
:)
:)
... Закси ... 6!
Положението е лошо. И сигурно ще става по-лошо... Кои и защо разградиха границата ни с Турция?...
многоо/наивни /българи се разтопиха от кеф,че са “равни“с ...Премиера...
„Аз съм ПроЗ,и вие сте прости,затова се разбираме чудесно...“ !!
Долната продажна твар е хитър и коварен,в най лошия смисъл
на шопската традиция.....
Ние сме предадени и продадени отдавна/ мисля че е Очевадно...
и, ще си скубем косите още дълго....
Народе !!!
:)
за огромно съжаление,„Ерата“на бай Тошо бихме
могли спокойно да я отнесем към ранния Български Романтизъм..
в Зората на Златния проКапитализъм в ЕВропа...
Паралела с Боко Тиквата ,като наследник на тези идеи
е меко казано, „галене по Тиквата МУ“.
така ли е ?
Тук има дори преводи в които самият автор признава че оригинала на руски е загубен.
http://bultimes/
Нищо лично, само разгледах на бръже сайта.
01.09.2016 08:53
аз чета ,и копирам ,и пак чета, а ти четеш по диагонал,
защото си мързелив,озлобен и...смешен..
айде ,научи се първо да четеш, и после да се опитваш
да философствуваш...
повторението е майка на Знанието и моженето..Успех!