Подготовката за президентските избори в САЩ излиза на своята последна права заедно с въпроса "Кой ще е следващият президент на САЩ?".

В момента, в който пишем тези редове, основните кандидати са двама. Както се очакваше демократите, по-скоро лобито, стоящо зад тях, избутват Хилъри Клинтън, следвана от Бърни Сендърс, докато при републиканците води Доналд Тръмп, следван от Тед Криз. Дали на финала ще бъдат Тръмп срещу Клинтън?

Тръмп е голямата изненада и се позиционира като несистемен, т.е. извън партийната система и даже извън лагера на републиканците.

Най-лесно би било да започнем и завършим с извода, че който и да бъде избран, нещата в САЩ няма да се променят. Но в този извод има нюанси.

Въпреки впечатленията, функцията на президента на САЩ разполага само с ограничена власт. Да не забравяме, че според Конституцията президентът на САЩ не се избира във всеобщи избори, както пишат игнорантите у нас, а само от 538 представители, на които конституцията не налага задължението да номинират елект, който отговаря на желанията на техните поддръжници на предварителните елиминации. Така например през 2000 г. върховният съд на САЩ отказа да валидира електорите, определени от губернатора на Флорида и с тази измама беше избран Джордж Буш – младши.

Да не забравяме, че предварителните избори се организират не от политическите партии, като в Европа, а от щатите и техните губернатори, според свои системи. Заради това предварителните избори в САЩ не са демократичен момент, а точно обратното – процес, в който от една страна американците могат да изразят своето мнение, а от друга – могат да се откажат от своите интереси и да застанат зад кандидатура, която поддържа системата.

При Барак Обама настъпи финансовата криза и краят на социалния договор в САЩ. Досега той се съдържаше в думите "американска мечта", която обединяваше американците, т.е. идеята, че всеки може да се издигне от бедността и да забогатее с плодовете на своя труд. Докато имаше такава надежда несправедливостта можеше да бъде толерирана. Но настъпи моментът, в който богатите стават супер богати, а бедните затъват в мизерията. Това е истината за днешните САЩ.

Краят на американската мечта доведе до появата на движенията на гнева: вдясно – на Чаената партия през 2009 г., а вляво – "Окупирай Уол стрийт" през 2010 г. Едните искаха намаляване на данъците и хората да работят, а не да чакат социални помощи, а другите – обратното, данъци за богатите и преразпределение на тяхното богатство сред по-бедните.

Така стигнахме до 2015 г., когато на сцената се появи Доналд Тръмп, милиардер, който не спори със системата, но твърди, че е успял с американската мечта и може да я рестартира. Във всеки случай поне така се дешифрира неговият лозунг "Америка отново велика". Докато Чаената партия и "Окупирай Уолстрийт" подкрепят съответно Тед Круз – при републиканците, и Бърни Сендърс – при демократите, кандидатурата на Тръмп застраши позицията на супер богатите, които станаха такива след кризата от 2008 г., т.е. онези висши чиновници, които получават колосални заплати без да поемат никакъв риск. В този контекст някои анализатори сравняват Тръмп не с Жан Мари льо Пен във Франция, или Йорг Хайдер – в Австрия, а с Бернар Тапи – във Франция - и Силвио Берлускони – в Италия.

Досега американската аристокрация, според израза на Александър Хамилтън, се състоеше предимно от WASP – бели, англосаксонски протестанти /в началото Р означаваше пуритани, но по-късно концепцията беше разширена с протестанти/.

Първото изключение беше направено през 1961 г. с ирландския католик Джон Кенеди, чийто избор направи възможно мирното решаване на проблема с расовата сегрегация в САЩ, а второто – през 2008 г. с избора на кениеца Барак Обама, с който беше създадена илюзията за расова интеграция. В нито един от тези случаи президентът не използва своята позиция, за да обнови елита на САЩ. Обратното. Въпреки обещанията за всеобщо разоръжаване на Кенеди, или ядрено разоръжаване – Обама, нито един от тях не можа да се противопостави на военно-промишления комплекс на САЩ.

Точно преди да бъде убит Кенеди се опита да се дезангажира от войната във Виетнам, с една дума да излезе от Програмата и Системата. Искаше да свали и долара на Федералния резерв. Заради това беше убит на 22 ноември 1963 г. в Далас. В убийството участваха мрежи от шефа на ЦРУ Алън Дълес, от младия тогава Джордж Буш – старши, от елементи от мафията в Ню Орлийнс около боса Карлос Марчело, полицията на Далъс, собственикът на нощен клуб Джак Руби, тексаският мафиот Линдън Джонсън, от Пентагона. Единственият невинен, който беше убит за всеки случай, беше официалният убиец на Кенеди, Ли Харви Осуалд.

Това беше преди 53 години. Оттогава Америка от страна на смели, предприемчиви и трудолюбиви хора, но преди всичко свободни, се превърна в страна на измамени, ограбени, излъгани, озлобени, зомбирани и загубени души, които трудно могат да бъдат определени като нация. И само войни – Виетнам, Афганистан, Иран, Либия, Сирия...

Кенеди беше наследен от споменатия Линдън Джонсън, военен престъпник, който беше наследен от "хитрия" Ричард Никсън, републиканец с неясно минало, който се провали в аферата Уотъргейт, организирана му от Хенри Кисинджър и клана Рокфелер. Тогава на власт дойде вицепрезидентът на Никсън Джералд Форд, който, според неговите приятели "не можеше едновременно да ходи и да дъвче дъвка", т.е. толкова глупав. Но той беше ОК за онези, които го поставиха на власт. Мислене там не е необходимо. Рокфелер стана вицепрезидент на Форд. Той можеше да дъвче дъвка и да ходи едновременно, вместо Форд.

Когато на американците им писна от републиканеца Форд, избраха родения в Джорджия фермер на фъстъци Джими Картър. Онова, което американците обаче не знаеха, беше, че абсолютно всяко място в кабинета на фермера, в това число и съветникът по националната сигурност Збигнев Бжежински, беше дадено на Картър от тайния частен клуб, основан от Дейвид Рокфелер и Бжежински през 1973 г. за контрол над процеса на глобализирането в САЩ, Европа и Япония. Заради това беше наречена Тристранна комисия.

В администрацията на Картър влязоха Бжежински, Уолтър Мондейл - вицепрезидент, Сайръс Ванс - държавен секретар, Майкъл Блументал – на финансите, Харолд Браун – отбраната, Ендрю Янг – представител в ООН, Пол Уолкър – председател на Федералната резервна система. Все хора от Тристранната комисия.

Последва републиканецът Роналд Рейгън и с него започна всъщност ерата на мафията – ЦРУ, Моссад, Буш, Клинтън. Рейгън беше третостепенен актьор от Холивуд, но и това беше достатъчно, защото вицепрезидент стана Буш-старши, който едновременно ръководеше и световния наркотрафик, а преди това ЦРУ. Издъни се с аферата Иран-Контрас. Буш помагаше на Рейгън, който от 1988 г. започна финалният етап на унищожението на САЩ.

След това дойде друг член от конюшнята на Буш – Бил Клинтън, млад мафиот от Арканзас, с участие в наркотрафика в Мека, за който "мацките" бяха прерогативът на неговия политически офис. Президентството на Клинът ще се запомни с това, че след него срещу много от членовете на кабинета му започна криминално разследване.

Кланът Буш изманипулира изборите през 2000 г. и инсталира в Белия дом Буш-младши, когото анализаторите още се чудят как да определят. Но са единодушни, че вместо него управляваше вицепрезидентът Дик Чейни, който продължава да е основният фронтмен на клана Буш и до днес. Неслучайно в Киев фамозната Виктория Нуланд съобщи, че в Белия дом управлява Чейни, а не Обама.

Когато през 2007-2008 г. изгърмя финансовата криза американците поискаха "промяна". Онова, което получиха, беше поредната холивудска фикция във формата на чернокожата марионетка на ЦРУ и на клана Буш – първият чернокож президент на САЩ Барак Обама. Зад него управляват банките от Уолстрийт и военно-промишленият комплекс. Обама се превърна в поредното бедствие за САЩ.

Сега американците са призовани да гласуват за нов президент – в момента става дума за "личната жена" на Бил Клинтън – Хилъри, от демократите, която гори от желание да си отмъсти за оралните му забежки с Моника Люински, но неясно защо насочва яростта си не срещу своя мъж, а срещу Владимир Путин, и Доналд Тръмп – който е определян като извънсистемен, а от други – като клоун, мафиот и т.н....