Раждането на телевизията бе магическо събитие предзнаменуващо своето собствено сатанинско значение. Първото комерсиално телевизионно излъчване бе осъществено по време на Валпургиевата нощ на 30 април, 1939 г. на Световното изложение в Ню Йорк. Оттогава телевизионното просмукване в живота ни е постепенно, но толкова тотално, че никой дори не забелязва това. Хората вече нямат нужда да ходят на църква; те извеждат своите морални поуки от телевизора.

— Антон ла Вей, основател и върховен жрец на Църквата на Сатаната

Макар перспективата на Ла Вей да е вярна сама по себе си, първите телевизионни излъчвания възникват за пръв път в навярно най-окултния строй на планетата – Третия райх. И макар Ла Вей да говори за „комерсиално излъчване“, то думата „commerce“ има смисъла и на общуване :) А няма по-ярък пример за такова „общуване“ и каква е целта му от нацистката телевизия. Както казва Ойген Хадамовски през 1935 г. в телевизионно обръщение към германския народ: „In this very hour,the broadcasting industry is called upon to fulfill the greatest and most sacred mission of imprinting the image of the Fuhrer on every German heart never to be erased.“ Стори ми се силно, затова го оставям и в английски, на немски сигурно звучи още по-брутално :) Макар с това изречение цялата идея на медията да е разкрита още през 35-та година и да намирам за излишно да казвам още, то май ще се наложи да го направя :Р

Няма никакво съмнение, че самата идея зад телевизията има изцяло окултни корени. Това може да бъде проследено чисто исторически, разглеждайки личността на сър Уилям Крукс (1832-1919).

Крукс бил високо уважаван физик през Викторианската епоха. Той не само осъществявал черни магически ритуали в „Златната зора“, но бил и президент на Британското общество за изследване на психиката. Крукс създал няколко изобретения, които измервали малките елементарни частици като електроните. Той вярвал, че духовете от етера имали способността да движат малките градивни частици като електроните и протоните. Крукс разработил електронно-лъчевата тръба – най-важния елемент от телевизорите с кинескоп. Тя изстрелва милиони електрони през стъклен екран покрит с фосфор. При тези експерименти се получaвали неясни образи върху стъкления екран. Докато се вглеждал в изображенията от електронно-лъчевата тръба, Крукс осъзнал, че духовете може би могат да бъдат призовани, за да подредят тези частици в картина от духовния свят. Крукс експериментирал с електронно-лъчевата тръба като поставил в нея малтийски кръст и го „бомбардирал“ с поток от електрони.

Малтийският кръст е древен символ използван от магьосници, кабалисти, сатанисти, нацисти и американското тайно общество Фи Бета Капа. Крукс успял да прожектира сенчесто изображение през единият край на тръбата, което се превърнало в първия успешен опит на човек да създаде изображение чрез електричеството. В своите мемоари Крукс казва, че може би е възможно духовете да въздействат на градивните частици. Сър Уилям Крукс вдъхновил изследванията на сър Оливър Лодж върху етера и духовния свят. Електронно-лъчевата тръба на Крукс става най-фундаменталната част от телевизора – създаден 40 години по-късно от Джон Логи Берд. На практика телевизорът – изобретение, което по-късно поробило и хипнотизирало целия свят – било вдъхновено от изследванията на окултното.

Ако помните в началото казах, колко важен е първоначалният imprint зад дадена идея. Ако едно нещо е зародено с окултни идеи, то малко или много е „обречено“ да служи на такива и гледайки днешната телевизия – това е отвъд всякакво съмнение.

Който контролира медията, контролира съзнанието.

— Джим Морисън

Било около средата на 60-те, когато форматът на новинарските емисии по цял свят се променил. Преди това никога не е имало спорт и развлечения, смесени с новини, поне в повечето от европейските страни. Единственият път, когато е показвано нещо свързано със спорта е било в събота през деня, както и редовна програма през нощта. Не друг, а отново именно Хърбърт Уелс, заедно с кръга около себе си, създал мания по спорта, което да служи за отклоняване на общественото внимание. На практика те хитро създали медийно пространство, в което хората биха могли да „изпускат пара“ и то под социално приемлива форма, вместо да подскачат пред нечий парламент. Защото когато има неща, които не ти харесват и няма поток, който да отклони вниманието ти от това – тези мисли не те напускат толкова лесно и може да последват проблеми. Това на пръв поглед може да изглежда нелепо, но ви уверявам, че е само защото сме свикнали с тази конструкция толкова много. Преди обаче не е било така. Ако днес мъжът е пребит от работа и всичко в живота му се скапва, то има една мисъл, която внася светлина на успокоение в целия този безпорядък. И тя е: „поне довечера има мач и ще се позабавлявам“. See? И когато има десетки такива малки „утешителни награди“, шибания ви живот си тече ден след ден и ние се примиряваме с това. Защото изкуствения социален морал, с който сме насадени казва, че за всичките страдания на малкия човек ще има „награда“. Или поне „разтуха“. И в днешно време, достатъчна награда, за да отидеш щастлив на работа на другия ден е, когато... отбора ти е победил заклетия си враг предната вечер.

Виждате ли, телевизията не ви дава абсолютно нищо. Тя само ограбва интелекта ви, а вие нямате нищо против да ѝ го давате докато собствения ви живот изтича между пръстите. Помислете само колко години от живота ви минават в телевизия. Това е страшна статистика. Давате ли си сметка колко неща можете да направите и научите в това време, в което гледате тъпи новини? Не гледам новини от повече от 15 години! Организирал съм живота си по начин, по който истинските новини да стигат до мен някак си. Онези вести на които никога няма да бъде обърнато внимание в която и да е медия. Просто съм такъв тип личност – при мен идва правилната информация, защото я привличам. Т.е. новините в моя живот са продукт на моята собствена вътрешна динамика. Това са правилните новини за мен. Аз не гледам новини – и това по естествен път ме информира за правилните неща касаещи МОЯ свят, а не онези, които някой си е решил, че са важни за страната и света. Виждате ли разликата?

От друга страна, седящият на диван човек, превключващ каналите на телевизионния приемник се е превърнал в абсолютния събирателен образ на новото време. Именно в тези моменти се постига идеалната форма на фрагментираното отношение към настоящия момент. Zapping-ът[68] се разбира като улавяне на моменти, игнориращи общия контекст. Самото действие е символ на фрагментацията, реалността не бива виждана холистично, ума шари насам-натам, защото не може да се спре; ако се спре, може и да претърпи среща със себе си и, о ужас – там няма да открие нищо! Когато спре някъде той открива една или друга форма на „популярният стил“, който разбира се, намира своето най-пълно изражение в телевизията, която сякаш вече не трябва да се подлага на критика. Телевизията не трябва да се критикува тъкмо защото тя по свой начин изразява този „популярен стил“. Парадоксът на телевизията е, че тя е напълно готова за това да бъде гледана, но не и разглеждана, а още по-малко – критикувана. Огромната част от тези изображения, са всъщност потенциално частни изображения (предназначени за другите), циркулиращи публично (за другите). Оттук и невъзможността за критика, сблъскваща се с господстващия дискурс, който започва с това, че „трябва да задоволим всеки вкус“, като по-нататък заявява, че е „за любителите“ и в заключение декларира, че „зрителите имат такава телевизия, каквато заслужават“.Според Серж Дане парадоксът на телевизията е преди всичко в „приватизацията ѝ“, която вместо да диференцира вкусовете и да избягва стандартите, умножава стандартите до такава степен, че не оставя място за нищо лично, индивидуално. Телевизията днес предлага, доколкото е възможно, индивидуализирана „стандартна емоция“, която прави критиката невъзможна. Просто защото всеки започва да се идентифицира с тази стандартна емоция, която се е превърнала в новото status quo на 21 век. В този смисъл медията не ви представя реалността... – тя я създава за вас, точно на РР-принцип...

Защото това ще е част от новата религия на човечеството – действителност, в която няма да е позволено да поставяте науката под въпрос. Ето затова им казваме „телевизионни п-р-о-г-р-а-м-и“. Защото те ви програмират! За всичко. Това е функцията на самата телевизия, то отново е казано в самата дума, виждате, че отново нищо не се крие, ни-щич-ко. То е право пред очите ви. Това е новия ви бог, който ви казва какво да правите, а сателитните чинии по къщите ни са като кръстовете по кубетата на църквите – няма никаква разлика. Имам десетки познати, които знаят точно какво е телевизията и въпреки това се промиват по цял ден. Защо бе? „Ами за да съм в час с манипулацията.“ Wait what? Т.е. гледаш нещо, за да продължаваш да си даваш сметка, че си манипулиран? Ама нали го знаеше in the first place, what’s the fuckin point, bro? „Емиии... Понякога има хубави програми.“ Това е религиозен навик! 

В този смисъл, обожавам зомбита, които претендират, че не са зомбита и винаги намират „добра“ причина да правят онова, което знаят, че не трябва да правят – да гледат телевизия! Вижте само идеята.

Стоите и не правите нищо, само гледате в екран. Като теле. Погледнете самия мисловен модел зад акта – вие стоите и не правите нищо. Вие линеете. Пак ще го напиша, защото съм сигурен, че пласта не се зацепва – за да е възможно гледането на телевизия вие сте длъжен да стоите и да не правите нищо. И точно това правите гледайки телевизия. Не правите нищо. Само че не по готиния дзен-начин, който може да проработи положително за вас. Стоите и нагъвате лайна през очите си, вие попивате реалността, която бива излъчена доброволно, мирно и тихо! И гледате предимно за смърт и нещастия, защото именно това е символа на телевизора – мозъчна смърт (от което следва нещастие)!

   проследете  / www.parallelreality-bg.com/