Постинг
11.07.2015 10:29 -
a бе ,анке ....
Защо всички се страхуват от независимата жена?
Какви може да са причините?
Прочети още на: http://www.dnes.bg/za-da-se-razbirame/2015/07/10/zashto-vsichki-se-strahuvat-ot-nezavisimata-jena.269469?utm_source=blog&utm_medium=dnesbox&utm_campaign=footer
Всички сме чували, виждали и разказвали за поне една независима жена. Тя е личност, която се забелязва автоматично и събужда в нас смесено чувство между страх, почитание и възхита.
Мъжете на секундата изпитват желание да се докажат, а жените намират начин да ѝ подражават. Независимата жена е силна по много причини и често е главен герой в много филми, песни и участва пряко или като муза по всякакви артистични начини.
Истината е, че тя се създава и възпитава от малка. Научена е, че има право на глас и сама успява да приложи това си право.
Независимо от мнението на околните, тя е целенасочена и често се справя сама с всичко, което реши.
Но защо всички се страхуват от нея?
1. Защото не иска позволение
Независимата жена няма нужда от потвърждение от когото и да било. Тя има свои собствени правила, по които се води и чуждото мнение не ѝ е необходимо. В училище е била момичето, което винаги е задавала критериите във всичко. Страхът в другите е плод на факта, че независимата жена не се притеснява да си навлече неприятности. За нея „последици“ е просто дума.
2. Защото има мнение и не я е страх да го изказва
Независимата жена защитава независимо своето мнение. Свободата е нейната сила и не става въпрос за физически аспект, а за свобода на мисълта. Тя не се страхува да представи своята гледна точка и най-често тя е добре обмислена, подкрепена с факти и невъзможна да се оспори.
3. Защото тя няма нужда от чуждото мнение и оценка
Жената, която няма нужда от оценката и мнението на другите е най-силната жена на света и същевременно най-страшната за околните. Самочувствието на независимата жена не е създадено на основата на комплименти и каквито и да е външни фактори, а единствено и само на вътрешни и личностни качества. Точно това я прави неподвластна на настроенията и отношението на другите.
Още по темата можете да откриете в Тialoto.bg.
Следващ постинг
Предишен постинг
напиши го 300 пъти , и си го сложи на десктопа ...
цитирайВСИЧКИ ЛИ СМЕ РАВНИ?
Автор occultism.biz
" -Аз съм доволен от своя живот, Дон Хуан. Защо трябва да го променям?
-Мислиш ли, че ние с тебе сме равни?- попита той рязко.
-Равни сме, разбира се- казах аз.
Естествено бях благосклонен. Усещах истинска топлота към него. Все още пазех в подсъзнанието си, макар никога да не го бях изричал гласно, че аз, като студент и човек от изтънчения западен свят, съм по - съвършен от един индианец. -
Не - каза той спокойно. - Не сме.
-Равни сме, разбира се - възпротивих се аз.
-Не -каза той меко. -Не сме равни. Аз съм ловец и воин, а ти си сводник.
Останах с отворена уста. Не можах да повярвям, че Дон Хуан наистина беше казал това. Изпуснах бележника си и онемял вперих очи в него, след което, разбира се, се вбесих.
Той ме погледна спокойно и хладнокръвно. Избягнах втренчения му поглед. И
тогава той заговори. Произнасяше думите ясно. Те се лееха гладко и
смъртоносно. Каза, че своднича на някой друг. Че не водя битки за себе си, а
за някакви непознати люде. Че не аз искам да изучавам растенията и лова, и
каквото и да било. И че неговия свят на точни действия, чувства и решения е
безкрайно по- смислен от изпълнената с груби грешки безмислица, която аз
наричах "свой живот". Когато свърши, аз се бях вцепенил. Беше говорил без
агресивност, без надменност, съвсем спокойно и с голяма мощ, така че гневът ми
се изпари.
Останахме безмълвни. Бях объркан и не можех да измисля нищо подходящо. Чаках
той пръв да наруши мълчанието. Изминаха часове. Дон Хуан ставаше все по-
неподвижен, докато тялото му придоби особена, почти страшна вдървеност; с
падането на здрача неговия силует все по- трудно долавяше и накрая, когато
около нас съвсем се стъмни, той сякаш се сля с чернотата на камъните.
Състоянието му на неподвижност бе тъй пълно, че той като че ли беше престанал
да съществува.
Беше вече полунощ, когато най- накрая разбрах, че той може и ще остане
неподвижен там, в тази пустош, сред тези скали, ако се наложеше вероятно и
завинаги. Неговият свят на точни действия, чувства и решения наистина беше по-
съвършен.
Мълчаливо докоснах ръката му и очите ми се наляха със сълзи.
цитирайтогава той заговори. Произнасяше думите ясно. Те се лееха гладко и
смъртоносно. Каза, че своднича на някой друг. Че не водя битки за себе си, а
за някакви непознати люде. Че не аз искам да изучавам растенията и лова, и
каквото и да било. И че неговия свят на точни действия, чувства и решения е
безкрайно по- смислен от изпълнената с груби грешки безмислица, която аз
наричах "свой живот". Когато свърши, аз се бях вцепенил. Беше говорил без
агресивност, без надменност, съвсем спокойно и с голяма мощ, така че гневът ми
се изпари.
Останахме безмълвни. Бях объркан и не можех да измисля нищо подходящо. Чаках
той пръв да наруши мълчанието. Изминаха часове. Дон Хуан ставаше все по-
неподвижен, докато тялото му придоби особена, почти страшна вдървеност; с
падането на здрача неговия силует все по- трудно долавяше и накрая, когато
около нас съвсем се стъмни, той сякаш се сля с чернотата на камъните.
Състоянието му на неподвижност бе тъй пълно, че той като че ли беше престанал
да съществува.
Беше вече полунощ, когато най- накрая разбрах, че той може и ще остане
неподвижен там, в тази пустош, сред тези скали, ако се наложеше вероятно и
завинаги. Неговият свят на точни действия, чувства и решения наистина беше по-
съвършен.
Мълчаливо докоснах ръката му и очите ми се наляха със сълзи.