В човешката историята войните, революциите, острите социални сблъсъци и катаклизми почти винаги са свързани с кръв, жертви, разрушения, глад, болести и невероятни страдания не само за преките участници в събитията, но и за, като по правило, много по-многобройното мирно население, което е съвременник, много често съучастник и почти винаги потърпевш.

  Един  от най - интересните въпроси разглеждани в нашата история е свързан с пораждането и избухването на Студената война.

  Годините на Студената война са оставили своят" белег "  в кръгозора на стогодишната история. Но тази война има и своето отражение върху  България и нейната политика.

  Още със започването на Втората световна война, англичаните разработват мащабни планове за политическо преустройство на следвоенна Европа, чрез изграждане на система от федерации и конфедерации от Балтика до Средиземно море. Прозрачната цел е създаването на нов "санитарен кордон" срещу най-мощната континентална сила – СССР. През лятото на 1942 в Лондон гръцкото и югославско емигрантски правителства подписват договор за бъдещото си федериране, предвиждащ възможността България да бъде погълната от Югославия. В края на 1943, поради недоволството на Москва и съпротивата на Вашингтон, тези планове са изоставени. За да не допуснат включването на България в съветската зона обаче, британците активно агитират Турция да изпрати окупационни войски след неизбежната капитулация на нашата страна. Плановете на Чърчил за откриване на втори фронт на Балканите са попарени от твърдата съпротива на Сталин и нежеланието на Рузвелт за директна конфронтация със СССР. Със стъпването на Червената армия в региона, Москва започва да гради собствени федеративни планове за бъдещето му. Постигнатата и узаконена с примирието от 28 октомври 1944 съветска хегемония в България е и действителната причина за демонстративно мекото третиране на нашата страна при изготвянето на мирните договори с победените във войната държави. СССР се стреми да запази икономическия и военен потенциал на своя нов сателит. В Москва смятат дълго и тайно подготвяното сливане на България и Югославия за гръбнак на проектираната "Балканска" или "Дунавска" федерация. Всъщност, чрез тази федерация СССР се стреми да използва България като инструмент за фактическото изпразване от съдържание на постигнатото с Чърчил "Процентно споразумение", защото 75-те процента съветско влияние в България решително накланят везните и фактически абсорбират в Империята поделената по равно с британците Югославия. Това обяснява и желанието на СССР да постави под свой контрол преговорите за изграждане на българо-югославската федерация, както и твърдото му противопоставяне на стремежа на Тито към фактическо поглъщане на България (10.01.1945). Така погледнато, македонският въпрос, и в частност този за съдбата на Пиринска Македония, е просто примамката за привличането на Белград. Това обяснява и острата британска реакция (подкрепена от САЩ) срещу планираната федерация.

В крайна сметка, желанието за твърд съветски контрол върху процеса на федериране на двете страни е сред водещите мотиви за разрива между Белград и Москва в края на 40-те, което по същество означава връщане към договореностите от "Процентното споразумение".

На България насилствено е отредена роля на пешка в световните събития и място на сателит в граничната зона между два противостоящи си блока. Наистина, сблъсъкът между интересите на големите играчи, помага на страната ни да запази своята държавност, но срещу твърде тежка цена, един от елементите на която се оказва "македонизма", чиито метастази продължават да ни тормозят и днес.

   Един от хората участвали и играещи важна роля в политическото развитие на България , точно в годините на Студената война  е Благой Симеонов Попов /1902-1968 /  - член на Политбюро на ЦК на БКП , съветник в посолството на НР България в Германия , министър в Министерството на външните работи.

  Благой Симеонов Попов е роден на 22 декември 1902 г. в с. Дрен / Пернишки окръг / в бедно семейство. Гимназиалното си образование завършва в Дупница. Следва Право в СУ, през 1922 -1924. Член на БКМС става през 1919 , а на БКП през 1922 г.. През 1923г август е жител на Видин. Участва в подготовката на септемврийското въстание , а след поражението му, по  поръчение на Станке Димитров - Марек / секретар на ЦК на БКП тогава/ , работи за възстановяването на партийните организации във Видин. През април 1924г. Благой  Попов участва в първата нелегална конференция на БКМС, състояла се над с. Герман , Софийско. В началото на 1925 г. емигрира в Югославия , а през юли  заминава за СССР.

През 1925 - 1929 е студент  и завършва Академията за комунистическо възпитание " Н. К. Крупская "" в  Москва. През 1929 г.участва във 2- рият разширен Пленум на ЦК на БКП в Берлин. Октомври същата година  Попов се завръща нелегално в България.

  От декември 1930 г., Благой Симеонов Попов е кандидат - член на Политбюро на ЦК  на БКП . Януари същата година се завръща в Москва и е включен в състава на комитета на комунистическият интернационал  на Младежта. През 1931г. пристига отново нелегално в България, а 1931 - 1932 г е вече член на Политбюро на ЦК на БКП и отговаря за пропагандния отдел на партията ,  за работата на комсомола и парламентарната група на легалната Работническа партия.

През октомври 1931 г на ул. Дебър  в Столицата, в престрелка с полицията при провала  на ЦК на партията е ранен и се самоубива секретарят на  ЦК на БКП Никола Кофарджиев , а на слеващият ден е арестуван Благой  Попов , но той успява да избяга.  Въпреки това  отново е заловен и осъден на 12 години затвор.

  През 1932  отново емигрира в СССР , където е включен  в състава на задграничното бюро на ЦК на БКП. На 9 март 1933г е арестуван в Берлин , заедно с Георги Димитров и е обвинен в организирането и подпалването на Райхстага в Берлин.

  В периода 21 септември – 23 декември се състои Лайпцигският процес. Обвинените за подпалването на Райхстага български комунисти Георги Димитров, (ръководител на нелегалното бюро на Коминтерна за Западна Европа), Благой Попов и Васил Хаджитанев (членове на Политбюро на нелегалната Българска комунистическа партия), (арестувани на 9 март) са оправдани по липса на доказателства. Лайпцигският процес (1933 г.) е процес, организиран от хитлеристкия режим в Германия по повод подпалването на Райхстага. Като обвиняеми са изправени Е. Торглер - председател на комунистическата фракция в Райхстага, и трима българи - Георги Димитров, Благой Попов и Васил Танев. Заседанията започват на 21 септември и приключват на 23 декември същата година.

Процесът срещу тях се следи с голям интерес от много страни. Получават се протести от различни места. Димитров, който се защитава сам, се превръща в герой за комунистите със смелото си поведение (успява да вбеси Гьоринг). В крайна сметка нацистите са принудени да пуснат българите и те са изпратени в Москва.

 И четиримата обвиняеми са оправдани от германския съд. Поради отказа на българското правителство да разреши на Георги Димитров и неговите другари да се завърнат в България, СССР им предоставя свое гражданство и ги приема в своята държава. Процесът е първият голям удар срещу настъплението на хитлерофашизма в Европа и света.

  През 1934 –1935, Благой Попов работи  в ЦК на Коминтерна. През 1935 -1937 е студент в промишлената Академия  "" Й.В. Сталин "" в Москва . Жени се по -късно за Елза Кусинен , дъщеря на ръководен деец на Филандската комунистическа партия.

По - късно с.г. заминава за Германия , където е отново арестуван и в резултат на суровите условия в затвора в Берлин се разболява от туберкулоза.

  На 6 ноември 1937г.  е отново арестуван и обвинен в шпионаж срещу СССР  и в заговор за убийството на Васил Коларов и Георги Димитров.. Осъден е на 15 години затвор и е заточен в Източен Сибир. След тази присъда е заточен и до края на живота си  в Североенисейск. Там е до 1954г. ,  когато е отведен  в Москва и на 17 март 1954, с решение на колегията на Върховния съд на СССР е реабилитиран и върнат в България.

През 1955 - 1964 г е на дипломатическа работа . Бил е съветник в посолството на НР България в Берлин - ГДР , а след това министър на външните работи в София.

В България се жени за Надежда Кондова  - дъщеря на Димитър Кондов - кмет  на Варна.

  Попов е награждаван с орден Народна Република България 1-ва степен . Пенсионоран е поради нетрудоспособност под натиска на лекарите. Умира след боледуване във  Варна на  28 септември 1968г.

  На негово име има кръщавани училища , завода за стомана в Перник. Читалището в неговото родно село Дрен, също носи неговото име.

  Благой Симеонов Попов е един от хората оказали безспорно влияние на политиката на България по време на Стогодишната война  и въпреки високите постове, които е заемал  и изключителната си интелигентност , образованост и компетентност , той сякаш остава в сянката  на най - висшите управленски среди и не е приет въпреки всичко изцяло от тях.

  Документите на Благой Симеонов Попов са предадени в Централния Партиен Архив от съпругат му г-жа Кондова през1986-1987 , а по -късно те са предадени в ЦДА.

Класификационната схема на фонда на Благой Симеонов Попов съдържа следните параметри :

 I  група

1. Автобиографични данни 

2. Биографични данни

3. Материали на фондообразователя

  II група

Документи от обществена дейност

1..Административни документи

2. Политически документи

 III Лична Кореспонденция

1.от лица и учреждения до него

2. от него до лица и учреждения

IV  Изобразителни Материали

  По - интересни документи съдържащи се в личният фонд на Благой Симеонов Попов  от пъвата група са :

1.Автобиография на Попов , Берлин Германия , 15 стр. Оригинал  от 1958 до 1966 г , 1 архивна единица / а.е./ оригинал

2.Изказване на Попов по радио София  , за политиката в Западна Германия,

оригинал от 31 март 1964г. . 2 стр. / 56 а.е./

3.Изказване на Попов пред Българската Телевизия и  пред Благоевградския комитет на БКП по повод фалшифицираната истина във филма на Западно Германската Телевизия  за Лайпцигския процес , 14 стр.оригинал ,от  април 1967 година ,  / 65 а.е./

  Към  втората група документи , тези  от обществената дейност на фонд Благой Симеонов Попов можем да  изведем като по - важни :

1.Статии посветени на Лайпцигския процес , борбата против фашизма и делото на Георги Димитров , публикувани  във вестник Народно дело във Варна  оригинал, 5 стр, / 7 а.е./

2. Доклад на Попов  по случай първи май  - изнесен на тържествено събрание в Министерството на външните работи, оригинал, 8 листа от 1961г., /49 а.е./

3. Статия на Попов във  виетнамския вестник  "Нак Дан "  за Лайпцигския процес  от 17 юли 1962 г. , 5 стр. , оригинал . / 52 а.е./

4.Спомени , доклади и тезиси на Попов  за процеса в Лайпциг , оригинал , от 20 септември 1963 г и 12 април 1967 година , 54 стр. / 63 а.е./

 5. Документи за съдебните протоколи на  Лайпцигския процес  , оригинал , и копие ,  9 стр.. от 1933г. . , / 72 а.е. /

  Към третата група най - важни документи съдържащи се във фонда на Попов са :

1.Писмо от семейството на Попов да редакцията на вестник " Работническо дело "" с благодарност  към ЦК на БКП и Тодор Живков за подкрепата и изказаните съболезнования по повод кончината му , копие , от 10 октомври 1968г , 1 стр. / 11 а.е.

2.Спомени от Генчо Калайджиев за дейността на Попов в Комсомола и БКП от  1968 г. през периода 1919- 1922 , оригинал , 3 стр. . / 15 а.е./

3.Спомени на  Тинка Попова за детските години на Попов , 2 стр. , оригинал  от 1968 г., / 17 а.е./

4.Стихотворение от Ст.Христов  посветено на Попов , копие 1стр. От 15 септември 1969г , / 24 а.е./

5. Стихотворение от Станко Попов посветено на Благой  Попов ,  2 стр. .копие от 8 април 1972г, . / 39 а.е./

6.Спомени на Методи Попов за брат си Благой  Попов от  февруари 1930 г. , оригинал , 17 стр.. / 43 а.е. /

7.Кореспонденция между Благой Попов и Асоциацията за създаване на музеи на съпротивата в Иври , 5 стр., оригинал , от 3 март 1967 и 27 юли 1966г. , / 81 а.е./

8. Покана от Софийския комитет на БКП до Благой Попов за участие в тържественото събрание по случай  80- та годишнина на Георги Димитров , от 1968г., оригинал , 1 стр, / 149 а.е /

9.Писма и картичка от Николай Лучков до  Попов със спомени  за пребиваването им в Сибир , оригинал . 22 стр. От 30 септември 1963 и 1968 г. , / 120 а.е./

10. Визитка , писмо  и картичка от проф. д-р Фьодоров от 29 ноември 1967 г. , оригинал, 6 стр./ 104 а.е./

11.Пощенски картички от семейството  на Йона  Браун до семейството на Попов по повод на Нова година, Първи май , Осми март , от юни 1957 и юни 1968г , оригинал , 70 стр. / 90 а.е./

12.Картички от Аким Гафаров до Попов по случай Нова Година от ноември 1959 и от 1968 г.  71 стр. , копие , / 95 а.е. /

13. Кореспонденция между Благой Попов и Георги Зурабов във връзка с написването на историческо изследване за процеса в Лайпциг , оригинал , от 5 май 1954 , 5 стр., / 79 а.е. /

  Към последната група от Илюстровани материали най- важни са :

1. Снимки и фотокопия на документи от процеса в Лайпциг , публикувани във вестник " Манчестър Гардиан "" , копия , 3 броя , 14 септември 1933 г. / 2 а.е./

2. Снимки и плата в защита на подсъдимите на Лайпцигския процес  от художник Йеки Чешняк , 5 стр. оригинал От 1964 г / 193 а.е./

3. Снимки на Попов и семейството му , 5 броя от 1933 г , оригинал , / 190 а.е./

 Студената война е част от историята на човечеството, която  оказва отражение върху почти всички Европейски държави, а Благой Попов е човекът, оказващ величие и взима дейно участие  както във вътрешната , така и във външата политика на страната ни. Благодарение на запознаването ни с неговият личен фонд  , както и документите от него, можем и по - обстойно да се запознаем с неговата дейност. Макар и личност от миналото, Благой Попов ни помага да си изградим по - ясна представа за отминалите събития, свързани с политиката на страната ни по  това време и да си направим изводи за бъдещето  на България посредством тях , защото за да може да изгради стабилни основи за своето бъдеще , една държава трябва да пази , запознава се и осмисля своето минало.