НАВА – Истината е ритмична тишина Иван Методиев
СТИЛЪТ НАВА
Пеперуда
се блъсна в камбаната.
Никой не чува.
– Нава е най-краткият път към целта. Познанието на целта е просветлението. Целта е неизразима, но тя се предусеща в нава.
– Нава е част, която е по-голяма от цялото. Нава отразява структурния принцип света.
– Нава не признава никакви формални предписания – напр. брой на редовете (едностишия, двустишия, тристишия), брой на сричките (за разлика от класическите хайку), ритмиката, подбора на изразните средства.
– За нава няма правила – всяка нава е сама, своето правило.
– Нава не се интересува дали е стихотворение, или не, а дали е нава или не. Затова тя често се явява и във формата на фрагмента (Далчев), глобалната метафора (напр. Паскаловото „мислеща тръстика”), философския афоризъм.
– Една нава се познава по това, че е нава, или не.
– Когато мъглата докосне едно стръкче трева, то се превръща в нава.
– Ако хиляда души кажат „това не е нава”, а един каже „нава е” – това е нава.
Тези са някои от възможните виждания за нава и ще се радвам, ако поне част от предлаганите тук стихове дадат възможност на читателя да стигне до подобни виждания.
Стил на Кръстопътя
Както се прераждат дните, така се прераждат и думите. Страх и ужас са будили старославянските нави (навь, наве, навйе, навки) – зли духове на умрели, изобразявани като птици – които са обсебвали човека, за да го поведат към страдания и смърт. По това те удивително са приличали на силите, които владеят твореца в съвременния бездуховен свят. Но когато през 1990 г. думата се прероди, тя – пречистена от хилядолетната тишина – имаше поне още едно измерение. Страх и ужас – да. Или по-точно – защо не? И какво от това. Та то е толкова естествено за този Кръстопът, опустошаван непрекъснато от приливно-отливните вълни на Изтока и Запада. Но този, който е приел стила нава, знае – или по-скоро пред-усеща чрез самата нава – че Страхът и Ужасът са само степени от един по-дълъг път. Страх – Ужас – Просветление. Това не се учи – то е в самото самопроговаряне на кръвта. Движение навътре и в дълбочина, движение, което презира външната показност и не се нуждае от пищността на формата. […]