Извадки от интервю с Флоринда Донер-Грау, Таиша Абелар и Карол Тигс от Конча Лабарта Преведено от испански. Излиза за първи път в Mas Alla, 1 април 1997, Испания
"Магьосниците са пазели всичко в тайна, но ние след няколко години размишления стигнахме до заключението, че е много по-разумно да го разпространим, макар и само защото, ако не го предадеш, това знание може да те смаже."
"Фотографиите и записването на гласа фиксират личната история - а на магьосниците им коства почти цял един живот, за да се отърват от нея - те са едно превъзнасяне на Аза."
Въпрос: Инструкциите, които получавахте от дон Хуан бяха ли подобни на тези дадени на Карлос Кастанеда? Ако не, какви са разликите? Как всяка от вас би описала дон Хуан и неговите спътници?
Отговор: Инструкциите, които ние получавахме бяха много различни от тези дадени на Карлос Кастанеда по простата причина, че ние сме жени. Ние имаме органи, които мъжете не притежават: яйчниците и утроба, органи от огромно значение. Инструкциите на стария нагуал за нас се заключаваха в чисто действие. По отношение на групата от жени и мъже, които съпътстваха дон Хуан, можем само да кажем, че те бяха изключителни същества. В този момент да говорим за тях като за обикновени хора би било абсурдно.
Най-малкото, което можем да кажем за всеки от тях, а те бяха шестнадесет включително и стария нагуал, е че се намираха в състояние на изключителна жизненост и младост. Всички те бяха стари и в същото време не бяха. Когато от любопитство и възхита питахме стария нагуал каква е причината за тяхната изключителна жизненост, той ни каза че това, което ги подмладява при всяка стъпка по пътя е тяхната връзка с безкрайността
Въпрос: Възможността за алтернативна форма на смърт е един от най- стряскащите моменти от учението на Дон Хуан. Според нещата, които сте ни казвали, той и неговата група са постигнали тази алтернативна смърт. Как вие лично бихте изтълкували тяхното изчезване, когато са се трансформирали в съзнание?
Отговор: Това може да изглежда като прост въпрос, но е много труден за отговаряне. Ние просто практикуваме учението на стария нагуал. Струва ни се от вашия въпрос, че очаквате някаква психологическа обосновка, обяснение подобно на обясненията давани от съвременната наука. За съжаление ние не можем да Ви дадем каквото и да било обяснение извън това, което сме ние самите. Старият нагуал и неговата група умряха от алтернативна смърт, което е възможно за всеки от нас, ако имаме нужната дисциплина. Всичко, което можем да Ви кажем, е че старият нагуал и спътниците му живяха живота професионално, в смисъл, че поемаха отговорност за всички свои действия, дори и за най-мимолетните, защото бяха изключително съзнателни за всяко нещо, което правеха. При тези условия, да умреш с алтернативна смърт, съвсем не е невъобразима възможност.
Въпрос: Чувствате ли се готови да се изправите пред окончателния скок? Какво очаквате в тази вселена, която смятате за безлична, студена и хищническа?
Отговор: Това, което очакваме е безкрайна борба и възможност да се срещнем лице в лице с безкрайността, все едно дали за секунда или пет милиарда години.
Въпрос: Някои читатели на литературните творби на Карлос Кастанеда го упрекват за отсъствието на по-значително духовно присъствие в книгите му, за това, че никога не използва думи като “любов”. Наистина ли света на воина е толкова студен? Вие не изпитвате ли човешки емоции? Или пък придавате различно значение на тези емоции?
Отговор: Да ние им придаваме различен смисъл и не използваме думи като “любов” или “духовност”, защото старият нагуал ни убеди, че това са празни понятия. Не самата любов или духовност, а използването на тези две думи. Неговите доводи бяха следните: ако ние наистина се смятаме за безсмъртни същества, които могат да си позволят лукса да живеят сред огромни противоречия и безкраен егоизъм; ако се интересуваме само от незабавното си задоволяване, как тогава можем да превърнем любовта и духовността в нещо автентично? За стария нагуал тези понятия бяха празни, безжизнени думи, които никой не е готов да защити. Той казваше, че винаги, когато се изправим пред тези противоречия, ние ги решаваме като си казваме, че е човешко да си слаб. Старият нагуал ни казваше, че по правило човешките същества никога не са били учени на любов. Ние сме учени само да изпитваме приятни емоции, принадлежащи изключително на Аза. Безкрайността е върховна и безжалостна, казваше той и няма място за фалшиви понятия, без значение колко приятни ни изглеждат те.
Въпрос: Изглежда, че ключът към разширяване на способностите ни за възприятие е в количеството енергия, с което разполагаме, а енергийното състояние на съвременния човек е доста хилаво. Какво би било основното изискване за натрупване на енергия? Това възможно ли е за някой, който трябва да се грижи за семейство, да ходи всеки ден на работа и да участва изцяло в социалния живот? И какво смятате за половото въздържание като начин за съхраняване на енергия, което се явява и един от най-спорните моменти във вашите книги?
Отговор: Старият нагуал ни казваше, че половото въздържание е необходимо за повечето от нас. И то не поради морални съображения, а просто защото нямаме достатъчно енергия. Той ни накара да видим как повечето от нас са били заченати сред съпружеска скука. Като прагматичен магьосник, старият нагуал твърдеше, че зачатието е от изключителна важност. Той казваше, че ако майката не е била в състояние да изпита оргазъм в момента на зачатието, резултатът който се получавал е нещо, което той наричаше “скучно зачатие”. При тези условия няма никаква енергия. Старият нагуал препоръчваше полово въздържание, за тези които са били заченати при такива обстоятелства.
Нещо друго, което той препоръчваше за натрупване на енергия, беше разрушаването на образците на поведение, които водят до хаос, каквито са непрекъснатото занимание с романтични флиртове; представянето и отбраняването на Аза във всекидневния живот; прекалено рутинните действия и най-вече невероятното упорство да се занимаваш с грижи за себе си.
следва.....
КАСТАНЕДА: Ами, не, снимките и записите на гласа закотвят Аза във времето, фиксират личната история, която един магьосник цял живот се мъчи да изличи. Снимката, поставена на масата, е едно превъзнасяне на Аза.
Нещо като да композираш химн на собствения си затвор.
