Прочетен: 896 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 12.02.2017 20:53
Колелото на живота
/2016- 16 12 Наближаваше Коледа, a навън беше все още сухо и приятно, тъкмо време за пътуване,релакс и интимни ретроспекции .
обърна се към младата двойка до себе си,погледна въпросително
и седна ,както винаги до прозореца..оБлегна се блажено и
усети, че се усмихва неволно,някак развълнувана и замечтана,
сякаш отиваше на гости на..любимия ,а не на снаха си.
Беше преминала Върха на своя житейски път, и сега той течеше
някак монотонно, плавно, в забавен каданс, като...в транс..
дали беше така със всички....
Един спомен се връщаще често през главата и..
беше малко момиче, около 10, в 3 клас,имаха голямо междучасие,
и някак си изведнъж беше останала сама, без групата..
Беше началото на октомври, Златна Есен, времето,когато ...
листата падаха плавно и някак сюрреалистично на Земята,
след като извършваха красив, спонтанен танц...
замисли се за живота, за преходното, за другата страна ..
Тя, едно дете, пред което лежеше..цялата Вечност..
усети как някаква дълбока и нежна тъга изпълни малкото
и същество, и въздъхна тихо.Наведе глава, и за първи път
изпита ..емпатия, екстаз, но понятно и хабер си нямаше
от тези загадъчни думички тогава.
копнееше майчина ласка, утеха..сега, или щеще да се разплаче
Защо така?
изпитваше непрестанно някаква скука, нетърпение, празнота
или..повик..
повик за.. какво ?
копнееше пълнота,утеха, знак, че Нещата не са така безмислено изгубени и безмилостно впрегнати в равана на Времето..
Навън пейзажа се сменяше със шеметна скорост, и това я задоволяваше. Имаше проблем със своята чувственост и темперамент.
беше избрала IC--Еxpress , че как иначе с тази капризна невроза ..
Дърветата препускаха в унисон с нейните мисли..
Слънцето къпеше поля и равнини в мека ласка, и тя се усмихна леко.
Германия беше голяма, широка, пъстра и богата, и това и даваше
някаква надежда, че Светът е интересен ,забавен, непознаваем, и приключение дебне зад всеки ъгъл.Карусела се въртеше весело.
След много достойни и горди победи и тежки загуби, не усети кога..
остаря.Това беше като някакъв пик,или връх в пясъците на Времето ,
което някак непонятно я караше да изпитва гордост, или по
точно задоволство.Приз за добре свършена работа,спечелен облог..
Странно ,как Душата някак се запазваше млада след толкова
изпитания ,трудности, борба, смут и отчаяние…
или, може би, тъкмо поради това/ ха ха ..
Беше сама/и това май и харесваше! носеше се по вълните на Съдбата с лека полуусмивка и зле прикрита досада ...
Знаеше Края на филма и беше както винаги нетърпелива..…
и, какво от това.. може би все пак имаше още една последна надежда ?
О,да ,надеждата дойде..навреме..
Тя се казваше Гери, имаше сладка,плаха усмивка…
замечтани ,топли очи..
Нейната малка булка..
прегърна я със Сърцето си..
Изпита вълнение, като си спомни, тя каква булка беше..
Възторжена, влюбена,с надежда и енергия да покори Света, или поне…
буйният нрав на Мъжа си ,който я завладя с две думи :
– ти ще бъдеш моята Жена любима..
–Точка, и това е последната ми дума..
от роля в роля, и това я водеше нататък и нататък,
обратно,по пЪтя към себе си…
епилог
някъде в сърцето на Германия, в центъра на Европа,
и помежду два Свята...насред Вселенската самота,
Тя беше една малка и смела светлинка....
която се бореше с мрака...
