Krassimir Ivandjiiski - Красимир Иванджийски Победа на Путин в хибридната война
Руският гамбит в Сирия – позиция над схватката
04.2016
Рядко в реалния живот се среща постъпката на един човек, който с едно действие зачерква цяла система, построена срещу него и срещу цяла страна.
Става дума за Путин и за неговото решение за частично изтегляне на руските войски от Сирия.
Маневрата на Путин беше огромна изненада и сега хиляди анализатори се питат какво всъщност стана и какво са намислили Путин, Лавров и Шойгу.
Анализите отново са в двете крайности – от "гениална тактика" на Путин до "поредно предателство и бягство след Донбас". Между тях са десетки варианти, на които близкото бъдеще ще даде отговор.
В момента е ясно, че Москва се отказа да печели окончателна или решителна военна победа в Сирия и насочи ситуацията към политическо и дипломатическо решение, като ще продължи да контролира военното положение в Сирия и Близкия Изток с контингента, в който ще бъдат извършени някои промени.
Частичното изтегляне на Русия е логична стъпка на този етап от сирийския конфликт, когато от оръжието може да се премине към преговори.
Москва никога не е обещавала "война до край" или "безкрайно присъствие". Укрепена беше сирийската армия, така че да може да воюва с джихадизма сама. Изтеглянето няма да подкопае войната срещу Ислямска държава, тъй като целта да се предотврати колапса на Сирия беше постигната.
До 14 март тези цели бяха постигнати. Правителството на Башар Асад беше спасено. Ислямска държава беше спряна и обърната в бягство, създадено беше пространство за преговори в Женева под егидата на ООН, сирийската армия беше укрепена и е в състояние сама да воюва срещу джихадистите. САЩ бяха принудени да изоставят плановете за безполетна зона, Ислямска държава не контролира Дамаск, сирийската опозиция се съгласи да преговаря със сирийското правителство без предварителни условия и т.н.
Логично последва решението за частично изтегляне на руската групировка в течение на пет месеца.
Но изтеглянето няма да е тотално. Руснаците не изоставят и не предават сирийците. И след изтеглянето руските ВВС ще присъстват на територията на Сирия.
Руснаците започнаха изтеглянето на своите бомбардировачи и на транспортните Ту-154 и Ил-76. Но изтребителите Су-30 и Су-35 не са изтегляни. На второ място изтеглените Су-34 са далекобойни машини и могат да удрят цели в Сирия като излитат от юга на Русия или от Иран.
На трето място, стратегическите бомбардировачи Су-22МЗ и Ту-160 никога не са били базирани в Сирия.
Що се отнася за руските крилати ракети "Калибър" с радиус 1500 км и Х-101 – с радиус 4500 км, те могат да бъдат изстрелвани от Каспийско и Средиземно море, или от въздуха.
Базата в Кхеймим ще бъде оперативна и на нея ще останат С-400 и Панцир-Ф, както и изтребители. Това означава, че Русия ще продължи да контролира въздушното пространство на Сирия.
Ситуацията е пределно ясна. Путин потвърди неизменната позиция спрямо конфликта в Сирия – не война, а преговори. Всъщност това тази позиция е стратегията на Кремъл от началото.
Не е изключено в руския генерален щаб да са получили информация за предстоящо нахлуване в Сирия на Турция и Саудитска Арабия, но, тъй като руският контингент никога не е имал за цел да отблъсква турска агресия нито агресия на САЩ и НАТО, руснаците щяха да се окажат в много трудна ситуация. Тактиката беше вместо най-напред да унищожават Ислямска държава и след това да се "реформира" Сирия с политически диалог, Русия да опита обратния вариант – най-напред да се започне политически диалог, който ще помогне да бъде "реформирана" Сирия, за да ликвидира Ислямска държава, създадена от САЩ и Турция и Израел. С една дума, руснаците създадоха възможност на сирийците да спечелят своята война.
Но руснаците не инвестират всички надежди в мирния процес. Не изключват опцията да се върнат в нужния момент, ако ситуацията стане критична. Асад не може да бъде елиминиран с военна сила. Най-вероятно групировките, които воюваха срещу него не са джихадисти и сега разбират, че единственият изход е да търсят мир или компромис.
Сега Русия се опитва да заеме позиция над схватката. Москва избра тактика за оптимално присъствие в региона, която й позволява да не затъва в Сирия.
със съкращение ....
Красимир Иванджийски
Украинските приключения на Прецедента
Росен Плевнелиев
/Поглед.инфо/ Отдавна съм се отказал да се питам каква е причината Росен Плевнелиев да ражда гаф след гаф в своята кариера на президент. Възможните обяснения са твърде много. Според мен, производството на гафове и комични ситуации се дължи на това, че Плевнелиев не е автентичен човек. Той се опитва да угоди на възможно най-много страни едновременно, а това е шизофренично невъзможно. Няма как да коленичиш пред американците, да превиеш гръбнак пред европейските бюрократи, да се подмажеш на US-посланика у нас, да изпъстриш речта си с фрази-бухалки като "евроатлантически ценности" и "хората искат съдебна реформа", да се опиташ да намигнеш на психодясното и да им подскажеш, че сърцето ти им принадлежи и крайният резултат да не прилича на песен на Азис. Това е драмата на Росен Плевнелиев. Той е политически имплант, нещо като силиконов израстък в политическия живот на страната - изкуствен, фалшив, приповдигнат и заради това старание ражда грешка след грешка. Което не е чак толкова зле, защото, при цялата немотия, страдание и "стабилност" наоколо, хората поне получават малко смях, пък бил и той през сълзи.
Александър Симов е журналист от вестник "ДУМА". Свободен блогър, уличен проповедник и интелектуален екстремист. Интересува се от политика, блондинки и други магически явления
